Nemo`s Gate

Двуличието е метод за оцеляване. Но не прекалявайте.  Искам да кажа толкова много неща, но ми липсват думи. Бях в София. Доверих се на човек, а когото не трябваше да се доверявам. Доверих се на друг човек, на когото имах вяра. И кръгът се завъртя.  Искам да кажа нещо за Сони Сервиз Русе.  Според моите лични виждания, никога повече няма да си заведа там телевизор на поправка. Никога по ниикакъв повод. Сложили някаква кака на средна възраст, дето й е крив ссветът, да приема телевизори. При което отивам аз така и казвам тъй и тъй телевизорът ми не включва добре, явно нещо захранването. И тя ме гледа, примлясквайки, и ме пита за имена и телефон. При което аз с готовност спооделям, и добавям да ми се обадят, като разберат какво му има и да ми се каже колко струва. Защото все пак телевизорът преди 7 години беше 100 лева. Да не стане да платя колкото телевизора. Не така, ами сякаш казах- ремонтирайте ми го колкото и да струва. След два дена получавам СМС (явно дори не се и обаждат на клиентите си), че телевизорът бил готов. Намръщен, и някак си предчувствайки какво ще стане, отивам във Сони Сервиз, и там същата оная кака ми се изцепва 43.60. И аз моля? И тя сменихме зхранването. И аз- нали Ви казах да ми се обадите?! И тя- Ама ние до 50 леа ги ремонтираме без да се обаждаме, трябва изришно да е опоменато в заявката. И аз- НАЛИ ВИ КАЗАХ ВЕ!   Честно казано, идеше ми да вдигна скандал, ама си казах, айде… НО пък си направих един извод, и съвет към читатилите от Русе- не си носете телевизорите в тоя сервиз, който се намира на дъното на улица Студентска, посока Руското консулство.  ЗА нещо, което е нормално да ви вземат 20 лева, те ще ви вземат 50. Това за мен е злоупотребяване с доверието на хората. Следващия път, като ми се наложи да се прави телевизор, няма да го дам на тези хора.

И така, за пръв път оплюх някого системно в блога си. ДО сега за две години не ми се е случвало, но в един момент чашата прелива.

Каквоо друго имам да разкажа?  Напалм. Залях си стаята със спирит, и драснах една клечка. Почти направих пожар. Но от тогава не съм виждал мравки. Да видим до кога ще остиска.  Ако пак се появят, ще поовторя процедурата. САмо че тоя път като реше да гася мястото, няма да го заливам със спирт, ами с вода :D Ох. И нека завършим с една много красива песен, която не мога да спра да слушам последните дни. Разбира се, пак е на безсмъртните и вечно актуални - неповотиримите пичове от Металика:

Де-жа-ву. Шибани испански, не заслужаваха. Знам, казах го и преди две години на европейското. Шибан октопод! Голяма сензация беше той…. Отдавна не съм писал. Чувствам се гадно тази вечер. Нещо, което изкюличетлон много исках да се случи, и което щеше да се случи… Е не се случи. Аз съм си виновен де. Защото съм смотан. ама еби го. явно не си ми съдба. Не че има съдба де.   Ох, и така де.   Наистина не знам какво точно да напиша. Малко ми е трудно да опиша колко празно се чувствам в момента. Не че много ви интересува. Не би и трябвало де . Би било странно да ви интересува какво чувства някой си, използващ звучното име Никой. Ама еби го. Нека затворим очи, и послушаме музика… КАто че ли друго не ни остана. :/

Обичам тази песен. Не съм сигурен за кой точно път я слагам за фон. Но тя заслужава.

Здравей. Как си? Отдавна не съм те виждал. Така. Истниски. И близо. Липсваш ми, знаеш ли? Искам нежно да се доближа до теб, и да докосна красивото ти лице.ТЪПИ ШИБАНИ БРАЗИЛЦИ Ш МИ ПАДАТЕ ОТ ТАКЪВ ТРЕТОКЛАСЕН ОТБОР ВЕ ВАШТА БРАЗИЛСКА… То сега е тъжно. Някъде в дълбочината на тези големи, и страдащи очи, се крие истината за всичко. Казвал ли съм ти, колко обичам да се взирам в очите ти? Те са ШИБАНИ ТЪПАНАРИ ДЕТО СИ ВКАРВАТ В СОБСТВЕНИТЕ ВРАТИ! толкова необятно радващи, толкова трепетни. Толкова чувствени. Искам да те видя истински. Искам отново да хвана ръката ти. Тази твоя топла ръка. Искам да те прегърна, и да те целуна нежно. Искам да СЕ ГРЪМНЕТЕ И ВИЕ СЕ ЗОВЕТЕ ФУТБОЛИСТИ! ти обясня какво чувствам. Да разбереш колко си специална. Да осъзнаеш, че каквото и да става, винаги ще съм до теб. Всичко от което се нуждая, е просто един шанс. Да ти докажа, че БРАЗИЛИЯ НЯМА ПРАВОТО ДА ОТПАДА НА ЧЕТВЪРТ ФИНАЛ! ТЪПИ ЛЬОХМАНИ! мога да съм това, което желаеш. Защото ти… Ти си заслужаваш. Ти си заслужаваш всяко едно усилие. Всяка една кървяща рана. Всяка една самотно въздишка. Всяка ужасна нощ, всеки раздиращ стон. И сега, АКО И ГЕРМАНИЯ ОТПАДНЕ ПО ТАКЪВ НЕЛЕП НАЧИН, СЕ ОТКАЗВАМ ОТ ФУТБОЛА позволи ми. Позволи ми да съм до теб. Позволи ми да хвана ръката ти. Позволи ми да те обичам. Накарай съществуванието ми да ликува.

И пак не се получи. Започвам да се чудя къде ми отиде дар словото

Мечта

Необходими продукти:

1. Малко наивност.
2. Голямо желание.
3. Солидна доза глупост.
4. Щипка креатовиност.
6. Нещо загадъчно.
7. Нещо ягодово.
8. Нещо лилаво.
9. Търпението нужно за да мечтаеш.
9.1 Нещо червено
10. Цифрата 5.

Начин на приготвяне:

Не очаквай аз да ти казвам как да сготвиш твоята мечта. Аз мога да ти кажа, как бих сготвил моята. Сипвам голямото желание в една тенджера. Заливам с вода, и чакам то да се разтвори. Добавям малко наивност. Ще видите как , когато голямото желание и наивността се смесят, нашата гозба става опасно нестабилна. Но спокойно. Тук  трябва щипка креативност. След като съм стабилизирал сместа с креативност, добавям търпението, нужно за да мечтаем и го оставям тихо да къкри за неопределен период от време.  Сам ще усетиш, когато е готово.  Може да добавя нещо ягодово. Все пак мечтите са с вкус на ягоди.  Сега. Поръсвам с нещо червено, добавям нещо лилаво на вкус. Накрая се получава нещо загадъчно, носещо името “Мечта”. Сигурно се чудиш за какво е цифрата пет? Пет… това е…

Твърде много се изписа за въпросното събитие. Та реших и аз, като едно жълто куче, да се изкажа по въпроса. Не го одобровяма. Ето го- кратко, точно и ясно. Но пък сега ще ти кажа защо. Аз съм хетеросексуален мъж. Падам си по жени. Хубаво. Имам си сексуалност. Да съм я натрапвал на някого? Някой да е ме е видял да се разхождам по центъра със тениска, на която пише ОБИЧАМ ДА СЕ ЧУКАМ СЪС ЖЕНИ?!  Ами, не разбира се! Хубаво, ти си гей. Примерно. Или лезбийка да кажем. Колкото теб те интересува аз с какви хора се чукам, толкова и мен ме интересува, ти с какви го правиш. Добре, различен си. Защо на мен трябва да ми пука? Чукай мъже! Няма лошо! Само не ми го навирай под носа, защото мен честно казано не ме засяга твоята сексуалност. Ако искаш чукай и животни. Незаконно е до колкото знам. Но мен това не ме интересува. Живей си живота, и не ми парадирай с това в какви влажни тъмни, и лайняни места влиза пишката ти. Или пък езикът ти. ОК? Както аз не парадирам с това, че съм хетеро, не ми парадирай и ти с това, че си хомо. Въпрос на елементарно възпитание е.  За хората не не съди по тяхната сексуално. Този парад цели обаче точно това. Да се съди за хомотата по това ,че са хомота. Тъпо е. И лишено от смисъл.  Благодаря :)