Снощи ич ми не беше добре, обаче това не ми попречи да си поспоря с едно същество относно съдържанието на този блог. За редовните читатели, сигурно отдавна е известно, че това не е блог, отразяващ действителността. Тоест отразява я, но не така както си го представяш. Аз не съм някаква хрътка, която души наляво надясно, и като види новина, я публикува тук. Въпреки, че идеята ми се струва много интересна. Но тогава трябва да стана медия. А аз съм некомерсиален. Това е блог за чушки, домати, лук, нежност, красота, музика, крушки, лаптопи, лирика, любов, това е блог, в който можете да намерите стоте функции на тоалетната хартия, как да разчуркате нечии лаптоп, или що е то C++. Можете да намерите и факти за части от моята душевност, можете да намерите и причината, поради която съм самовлюбен. Можете и вие да кажете, че съм готян, НО ТОВА НЕ Е ШИБАН БЛОК, В КОЙТО ДА ОТРАЗЯВАМ ШИБАНИ НОВИНИ. Защото всички новини са свързани със шибана политика. Навсякъде политика. ПиАр, шетни, и ташаци. Е как да говоря за този свят? Не приятелю, аз съм привърженик на по-душевните неща. На малкия човек, и неговия малък свят. И знаеш ли? Това че те боли нещо, не значи, че трябва душевният ти свят да помръкне. Душевност. Вътрешен свят, идейност, креативност. Всичко се крие в очите. Понякога в очите на умиращ човек, можеш да прочетеш повече живот, от колкото в тези на накъв в разцвета на силите. Ох, това супер банално. Сетих се за Карлсон на покрива. Това е една книга, която така и не прочетох цялата… Виж, от друга страна Пипи дългото чорапче, ми беше първата книга евър. Бях на пет, когато я прочетох. И от тогава не съм се спрял. Е, спярх се де… В един момент, реших аз да пиша, обаче все нещо не ми стига. Може би имам супер грешен стил, изтъркани фрази, беден речник, никаква креатовност… Но аз си вярвам! И няма да спра да си вярвам, докото не издам първата книга. И това ще стане, обещавам ти! А дотогава, дерзай, и си направи свой собствен блог, в който да отразяваш, че президента искал референдум. :/