Ядем месо, обаче не ни стиска да гледаме как обезглавяват агнето. Ау, горкото агне, колко ми е жал за него. Ама хич не се замисляш, като ти е в чинията, от къде е дошло, нали? Да ти е минавало през ума, че ядеш нещо живо? Всъщност, защо точно чувстваш огризения, като виждаш, как обезглавяват горкото, мънчико, блеещо, беззащитно агънце?! Мууууу! Не, това беше крава. Но и те се ядат!-..- А ако се разходиш по пълнолуние в гората, смяташ ли, че на вълците ще им е жал, че са започнали да ядат от теб, докато си жив? Всъщност, представяш ли си, да те ядат, докато си жив? Звучи зловещо нали? Но дали на дзверо ще му пука? Видиш ли, в природата си има някаква верига. Някакъв ред. Вегитарианците са позьори! Защо ли? Ами не ядат малки, беззащитни, жално блеещи агнета, ама хич не им пука да откъснат някой домат. Ами то нали е живичко бе? Шибани убийци! Вашта вегитарианска! Позьорщина е всичко. Ами, така като разсъждавате, я я карайте на фотосинтеза! Как ли? Представяш си, че си домат, и обръщаш листа към слънцето. Обаче, рискуваш бая, защото плодовете ти са големи червени топки, който могат да бъдат откъснати от някоя кучка. Замисли се, о стремителю към невинност, искаш ли топките ти да бъдат изтръгнати от някоя кучка? И аз така си мислех. И сега какво? Имаш една опция да си невинен, и ти не искаш?! Ебало си мамата, нали ние месоядните сме убийци? Пък ти едни топки не можеш да прежалиш. В живота е така, моето дете- или си победител, или те мачкат победителите. Средно положение няма. И да ти кажа, не знам кой е измислил съвестта, обаче голямо копеле ща да е бил. Съвестта всъщност, е онова шибано гласче, което ти казва- Не го прави, не е редно! И всъщност, от това гласче само си патиш, да знаеш. Трябва да се научиш да не ти пука. Всъщност, няма по-готино от това да живееш за мига. Изживей случващото се сега, и стига си ограничава възможностите и шансовете. Затвори си очите, и се отдай на нещо ново и различно… А ако те е страх… Толкова по-жалко за теб… И така, крилце или кълка?