Nemo`s Gate

Вечер, когато се чувстваш сам. Вечер, когато се чувстваш безидейно. Когато тъмните сенки от нощта настъпват към теб- безмилостно, бавно, и жестоко. Когато те обземат най-мрачните чувства. Когато нищо не е както го искаш. Или усещаш, че нищо вече не ти остава. Падаш стремглаво надолу. Сам. И далечен. И тогава, когато всичко е изгубено, усещаш нещо. Нещо идващо. Нещо неизбежно. Нещо като песен. Нещо като частица от нея. Тогава, когато вече си се предал, в нощта изведнъж проблясва ослепително ярката светлина,  осветяваща небосвода. Със своята непринуденост, свежест. Със своята нова усмивка. Някога тя ти даде шанс, да се докоснеш до част от нейната душевност. А ти си запази този шанс. Докато една вечер…  Една вечер разбираш истинското значение на думата “спасявам”.   Малко от твоята светлина, озари пътя ми. Трудно те запомнят, но после не могат да те забравят.

Leave a Reply

Name (required)

Mail (will not be published) (required)

Website