Nemo`s Gate

Това е нещо на около две години, но пък защо не? ;)

Денят беше мрачен и подтискащ.Небето- притъмняло и намръщено, всеки момент щеше да залее улиците с кални потоци от мътна вода. Въздухът- жежък и наелектризиран, готов да пламне само от една искра.От един поглед, от един копнеж…
И той вървеше по прашната, малка, мръсна улица, изпълнен с безмислените копнежи, на нещо странно и непонятно нему.Човек, присъстващ в живота му от толкова много години. А истината, като една изпечена лъжкиня, излизаше наяве, точно сега. Когато времето свършваше, когато равносметака беше дадена. Когато идеята бе ясна, а планът неосъществим. Това го убиваше. Кап-Кап. Едри дъждовни капки започнаха бавно да се стичат по прозорците, оставяйки черни петна след себе си.В миг небето засия, озарено от светкавица, последвана от див тътен, раздиращ небосвода. Но, на него като че ли не му правеше впечателние това. Той вървеше напред, газещ през нечистите потоци, а очите се взираха в тъмнината и търсеха нея.Търсеше я, желаше я, нуждаеше се от нея.Нова светкавица, озари света. Стреснат, той загуби равновеси и падна. Дивите, мътни води го понесоха към възмездието и той нямаше сили да им се противопостави. Една единствена ръка, бе протегната, една единствена милувка бе достатъчна…
И тя каза “Да!”.И светът отново оживя,и облаците се пропукаха, давайки път на Новия живот. Весел слънчев лъч докосна красивото й гладко лице, а дълбоките очи излъчваха топлотата,на която само тя бе способна. И в този вълшебен миг, той разбра, че я обича… Че винаги я е обичал, и винаги ще я обича. Погали нежно, дългата й ухаеща на лято коса, и я прегърна силно. После устните се долепиха в целувката, която разруши всички невидими бариери, градени през годините. Раят съществуваше и те бяха в него…

DVD

Може и да е по истинска случка ;)

8 Responses to “”

Leave a Reply

Name (required)

Mail (will not be published) (required)

Website