Един въпрос

Author: NeMo  |  Category: Есеобразно, Обща каТегория

Това е една не нова тема. И все пак, реших да я позасегна. Какво би попитал ти Господ, ако го срещнеш, и имаш право просто на един въпрос към него. Само един, запитах аз няколко човека. Габриел каза- Там ли си? (Това беше странно…) Скруч, щял да го попита- Каква всъщност представляваш ти? И естествено ми откри правописна грешка в запитването. ;) Интерсен беше отговорът на Кокито- Цитирам: “[14.1.2010 г. 17:09:50] [x]Kingdom of Shadow каза: zashto po dqqvolite mi prekusva neta to4no kogto si pisha s edna syper mega giga qka macka koqto mi se vryzva na glypostite” (Тоя въпрос обаче не трябва да го задаваш на Господ, а на някой от поддръжката ;D) Естествено, болшинството от запитваните, измълчаха. Може би, защото въпросът беше труден? Или пък сметнаха, че ги занимавам с глупости? Но въпросът, в своята дълбочина, всъщност не е глупав, и е наистина интерсен. Един от най-интересните отговори обаше беше на Таня. Тя каза- Бих го попитала- Може ли да ти задам няколко въпроса? Много смело от твоя страна. Но нали знаеш? Смелите успяват. ;) Аз ли? Да, все пак би било честно, да кажа и аз, какво бих отговорил. Ако допуснем малко анализ. Самият факт, че виждаш Господ пред себе си, отговаря на твърде много незададени въпроси. И все пак. Всички търсят помощта му. Всички го молят. Всички искат нещо от него.Не бих го питал за смисъла на живота, защото този смисъл аз ще го открия. Енигми, знание, нещо по-загадъчно от енигма? Аз бих го попитал: Как си? Сигурно му е самотно да е Бог. Това не прозвуча толкова красиво, колкото беше в главата ми. Но какво толкова. Бих го попитал- Как си? Твърде земен въпрос, от твърде земен човек. КАкво ли е земен човек? Ние можем да летим. ;)

Leave a Reply