Nemo`s Gate

Искам да ти разкажа приказка. Знам, че обичаш приказки, но тази няма да е обикновеНа. Това е приказка, която ще те отведе към звездите, към небето, към слънцето, към луната. Приказка за истината. Знам, че мразиш истината. Но обичаш да гледаш звездите, нали? Малки точици, блестящи в небосвода. Но знаеш ли? Някои от тях са мъртви от хиляди години. Защо светят ли? Защото далечните звезди, това са миналото, ангелче мое. Техният последен блясък, още не  стигнал до нас. Ние виждаме неща, случили се преди хиляди години. Знаеш ли ангелче? Слънцето също е звезда. Но тя е близо. Една топла, красива звезда, която ни дава привилегията да живеем. И която някой ден ще стане огромен червен гигант, и ще унищожи живота ни. Странно е. А може би е щастливо стечение на обстоятелствата, че животът изобщо съществува. Но той е факт, ангелче мое. Луната. Въпреки, че Луната и Слънцето изглеждат еднакво големи, Слънцето е много по-далеч. Луната всъщност е една малка, бездушна скала, обикаляща около Земята. Защо свети ли? Защото Слънцето й дава от топлината си. И тя смело я отразява. И ние си казваме- Виж, виж! Луната свети! Но ангелче, защо тъжиш? Нима те лъгах до сега?

2 Responses to “Приказка…”

Leave a Reply

Name (required)

Mail (will not be published) (required)

Website