Nemo`s Gate

Лук лук лук. Хората от типа лук намирисват. Ама така си миришат от далеч. Кофтито при луковете е, че отначало ти миришат приятно. Загадъчно, притеглящо. Но всички знаем, какво става, когато започнем да разнищваме един лук, нали?  Подли хора са луковете. Гледат само себе си. Един лук е готов да жертва всички задници, само и само да спаси своя. Луковете не вярват в любовта. Те вярват в  момента. “Сега ми е готино, дай да не разсъждаваме, какво и как става. Всички знаем, че съм лук.”  И ти си казваш- Е, все пак, може и да не е лук… И си живееш в заблудата, че това не е лук, ами примерно… портокал. Или дори банан! Е, да, ама не. Чиста проба, миризлив, лютив, шибан лук. Още за луковете. Добри манимулатори са. Самия факт, че допускаш, че главата лук, може да е банан, достатъчно красноречиво говори за това.  Лукът става за познат. Можеш да излезеш да пиеш кафе с него, или да си прекараш готино. Нищо повече. Никога. Освен ако не държиш да се разплачеш. Един лук трудно държи приятели. Още по-трудно успява да задържи връзка. Но той и не иска. Всъщност, лукът е пълната противоположност на банана. И още нещо- луковете никога не се обаждат. Не очаквай, някога лук да ти се обади, освен ако няма някаква изгода от това.  Извод: Стой настрана от луковете. Освен ако не си чесън. Но за главите чесън,  някой друг път (:

2 Responses to “Лук”

Leave a Reply

Name (required)

Mail (will not be published) (required)

Website