Не смятам, че си заслужава заглавието в този момент. Имам толкова много да споделя, и толкова малко ще разбереш за мен. Всъщност, аз искам да знаеш много за мен. Но имам чувството, че ти не искаш. Което всъщност е разбираемо, визирайки същността ми. Същността ми е странна. Но пък кой не е? Несебър е хубав град. Хареса ми. Става за разходка, плажът е чист. И тоолкова. Не обичам морето. Обичам изгревите. Не обичам да се махам. Не обичам някой да ми нарежда какво да правя. Не обичам да се махам. Не обичам да мекарат на сила да бягам.
Снощи със Скруча (отстрани ще видите връзката към Патешките Истории), обсъждахме, що е то блогърско общество, и има ли почва то у нас. Всъщност се оказа, че блогърското общество било факт. Което ми беше доста интересно като идея. Даже бях официално поканен на среща, която ще се състои след някой друг ден. Не обича обществата. Не се вписвам в тях. Те също не ме обичат. Смятам да попътувам малко из съзнанието си. До пробягам малко път. Не знам, сигурно си права. Глупаво е от моя стран.а Грей си. аз изглежда нямам място там.
септември 1st, 2009 at 12:32
отдавна не грея …
септември 1st, 2009 at 21:19
Просто не грееш за мен, да си го признаем най-накрая.