понякога. понякога се случват разни неща. с разни хора. една неизказана дума, може да те накара да проклинаш света. една усмивка може да те накара да полетиш. да скочиш от високото, да разпелиш криле, и да направиш лупинг! знаеш ли? ти имаш дарбата да ме усмихваш. но имаш и дарбата да ме караш да проклинам деня. да не мигна цяла нощ. да се чувствам ужасно заради нещо, малко, или голямо. нещо, за което съм виновен. нещо, което не съм догледал, нещо което не съм направил. или нещо, което съм. никога няма да си обясня, защо имаш такава власт над мен, но знаеш ли? имаш я. подяволите, ти даже променяш светогледа ми. и знаеш ли? харесва ми. бла. това беше посвещение. за теб. ти си ти. всъщност, ти си Ти. ТИ! Т И!
А сега на нещо тъпо, и всекидневно. ИМАМ СИ КЛИМАТИК! ЮПИ! Най-сетне, след толкова много време, пестене, отлаганици и БЛА и БЛА И БЛА, от днес имам климатик. И о, да, никой не ми е духал толкова добре до сега :D Кофтито е, че от три прозореца, ми остана само един. НО НА КОГО МУ ПУКА?! ИМАМ СИ КЛИМАТИК! И ДУХА СТУДЕНО! и не му се радвам. всъщност, в момента нищо не може да ме зарадва. празно е. :/