кекс кекс кекс кекс кекс кекс кекс кекс кекс кекс

Author: NeMo  |  Category: Обща каТегория

кекс кекс кекс кекс кекс кекс кекс кекс кекс кекс кекс кекс кекс кекс кекс кекс кекс кекс кекс кекс кекс кекс кекс кекс кекс кекс кекс кекс кекс кекс кекс кекс кекс кекс кекс кекс кекс кекс кекс кекс кекс кекс кекс кекс кекс кекс кекс кекс кекс кекс кекс кекс кекс кекс кекс кекс кекс кекс кекс кекс кекс кекс кекс кекс кекс кекс кекс кекс кекс кекс кекс кекс кекс кекс кекс кекс кекс кекс кекс кекс кекс кекс кекс кекс кекс кекс кекс кекс кекс кекс кекс кекс кекс кекс кекс кекс кекс кекс кекс кекс кекс кекс кекс кекс кекс кекс кекс кекс кекс кекс кекс кекс кекс кекс кекс кекс кекс кекс кекс кекс кекс кекс кекс кекс кекс кекс кекс кекс кекс кекс кекс кекс кекс кекс кекс кекс кекс кекс кекс

Нередовното правене на секс, водело до нарушено зрение.   Всъщност горе пише кекс, непросветлени ми разгонени човече. :Р Това беше тъпо.  Всъщност, беше крайно клиширано. А нашата партия се бори против клишетата. Но пък, едно клише повече, или по-малко, надали ще промени нещо. Това, за което искам да пиша днес, се казва Мързел. Мързелът- сила могъща, неповторима, движеща света.  Искам да пиша и за лятото. Лятото, тази кучка, която ме тегли към себе си, карайки ме неистово да желая, да нямам още един изпит, който е малко вероятно да мина, и който ще влача и аз не знам до кога…  Теоретична електротехника, дами и господа. Смърделът на всички смърдели. УжасТът на всеки бъдещ инженер в РУ. Кошмарът на всички невинни сърца, туптящи в такт. А тактът казва- помощ, помощ, помощ. Добавете и 60 годишна доцентка, която преподава от 35 години примерно, и получавате  взривоопасна комбинация, от която трудно можете да излезете печеливш. Поне не от първия път.  И Мързелът. Тази сила могъща, те тегли навън. Слабите бунтове на здравия разум, който ти крещи неистово- СЯДАЙ, УЧИ, И ИМАЙ ЛЯТО, са потушавани с лекота. Но пък здравият разум също е сила могъща, чакаща в засада, атакуваща, когато най-малко очакваш… Напред, напред, напред пеят войниците в теб. И армията на истната, застава гордо напред, с изпъчени гърди, а в очите им се чете желание за мъст… Напред, напред, напред!  И генералът казва, напред, и генералът тръгва напред. И сам войнът е войн. И войвън е войн, когато е сам…

Leave a Reply