Дъгата…

Author: NeMo  |  Category: Есеобразно, Обща каТегория

Вечерта нежно се спуска над черния град, и бавно го обгръща с перелините си. Небето, сякаш в опит да се противопостави на неизбежното става огненочервено. Като че ли там се води люта битка между дивото и истинското. Битка, която така или иначе ще бъде изгубена. Но небето обича да води изгубени войни. И като последния защитен колос, то се опитва да ни предпази от  настъпващото. Яркият, огнен цвят, постепенно почернява, а земята изстива. Малкото човече, което гледаше случващото потрепери, и изтича бързо в тях. В сърчицето му е студено. И небето пада в плен на създанията на нощта. Лунната кралица, се  възкачва върху останките от истинското, и възцарява дивото. Там долу, нейде на хълма, глутница вълци жално й отдават почит.  Viva! Viva! VIVA!  Днес придворните й ги няма, заради надвисналите мъртвешки облаци. Но тя обича мъртвешките облаци. Обича да се шмугва между тях, и да прави излъчването им още по-страховито. Обича бавно да изплува , и да събужда върколаци от дълбок сън… Лунната царица. Тя винаги е там… Готова да обърка всеки пътник,  да всее ужас във всяка твар, да предизвика всеки край…

Небето отново почервенява… Битката започва отново. Този път тя ще приключи в полза на истинското.  Лунната кралица бавно започва да избледнява, а от хоризонта мощно се надига огненият слънчев диск, готов да отдаде от топлината си на студената земя… Мъртвешките облаци жадно му се нахвърлят в нов епичен сблъсък. Чува се гръм. И после пак. И после едри, черни капки дива кръв падат върху невинната земя.Небето се осветява от блясъци  до ушите достигат стонове.  И после… после настава тишина… Същото същество поглежда в небето и я вижда… Дъгата е там. И сърчицето му се стопля. От небето усмихнато се чува звън… Дъгата беше истинска…

                                                                                           D.V.D.

Leave a Reply