Неземно. Това може би беше точното определение. Но той не знаеше, че е неземно. А можеше и да знае. Смутни времена настъпват. Изпитни такива. Започнаха да се носят разни градски легенди за скъсани и недокъсани, за даскали, взимащи нещата твърде ъъ лично, за разплакани жени, и ядосващи се мъже. И бла, и бла и бла. Предполагам, че от цялата тази работа, трябва да ме разтресе няккава психоза. Странно защо, аз си оставам същото безчувствено същество, което си бях и преди. Обичам да анализирам. Анализът ми казва, че мен няма да ме скъсат, каквото и да стане. Просто съм убеден на 100% в способностите си. Не казвам, че разбирам много материала. Казвам, че аз няма да бъда скъсан по никой повод и начин. И това е едно твърдо решение, и никой и нищо не може да ме отметне от него. Сигурно звучи твърде самонадеяно, но на този свят няма нищо по-трудно от това, да повярваш в себе си, във възможностите си, във идеите си. Да проявиш самоинициатива. Вяра. Вяра в аз-ът, както казват психотата. Е, пък и да ме скъсат… Много важно, има поправка. Няма да е нито началото, нито края на света. В заключение, искам да ви поздравя с една изключително красива и нежна песен, пратена ми от моето любимо Вики. (+
http://www.youtube.com/watch?v=h9JfZIETZEU
Have a nice day :)