Когато загубиш желанието за живот… остава само сивото. Капката цвят погълната от сивотата, вятърът - смразяващо сив, дъждът- мокър и сив, денят мъгливо сивеещ,слънцето безлично сиво наднича из зад сивите облаци…А сивата ти душа се е облегнала на сивия прозорец и брои малките сиви капчици ноемврийски дъжд. Поглеждаш със сивите си очи долу… към сивата улица. Виждаш потоци от цветни и щастливи хора. Сива сълза потича по бузата ти и докосва сивите ти устни. На вкус е сиво-солена.
Защото нищо не продължава вечно… дори студеният, (сив), ноемврийски дъжд.
Nemo`s Gate
No fate.