Живея в миналато.
Защото ме е страх от настоящето. Страх ме е и от бъдещето. Миналото. Това е нещо строго определено. Забелязал съм, че имам странната способност да гледма на миналото романтично. Спомням си само добрите неща от него. И може би за това все гледам жадно в миналото. Когато беше пролет, когато миришеше на липи, когато въздухът беше ароматен, а перспективата- красива. Тогава, когато не ме беше страх от настоящето. И гледах жадно към бъдещето. Понякога ми се иска да имам смелоста и куража на онзи Дидо. Той беше добър човек. Имаше някакви наченки на самочувствие даже. Ех, миналато. Черно-бели спомени от едни по-романтични и по-прости времена…
Nemo`s Gate
No fate.