Днес ми се случи нещо странно.
Озовах се на задната седалка на една мини количка и от двете ми страни имаше по един 130 килограмов пич. (Единият даже май беше 150). И аз някакъв такъв по средата като сандвич. Почувствах се малък и незначителен. Беше интересно. И ни разтовариха пред мола на Каркур, че да свършим една работа. Като стана време за връщане, аз просто си казах, че ще вървя пеша. По обясними причини. И тръгнах. А от там до у нас са 3-4 километра може би. И беше тъмно. И аз просто реших, че ще вървя. Студеният въздух рязко се всмукваше в дробовете ми. Усетих лека болка и осъзнах, че съм забравил какво е да вървиш. 500 метра по-напред, усетих как кръвта ми се раздвижи. И изведнъж се сетих- колко много обичам да вървя. И колко добре се чувствам когато го правя. Сетих се, как съм газил в сняг до колене, само и само за да стигна да упражнение на което никой не дойде… ;D Сетих се, как преди години след работа в трето общежитие, се прибирах 11-12 часа посред нощ и не ми пукаше. Въпреки, че майка ми постоянно пискаше, че можело нещо да ми се случи… Е, най-стряскащата случка беше, когато се прибирам някъде около 12 и 30, отново има сняг до колене и стигам зад блока ми и виждам на пътечката някакъв умник- паднал. Викам си- еби му майката… Приближавам се до него. И изведнъж осъзнавам, че тва е пиян като талпа слабоумник. И побутвам го нали… И той започва да се мъчи да стане. Съответно започва да се върти и да си търси краката. След като си ги намери, го избутах по пътя да си върви. Да, не съм му помагал особено. Към пияните никво съжаление. Но определено си беше стряскащо. И така де. Общо взето, започвам отново да вървя. Единственото нещо, което ми липсва, е mp3 плеър. За съжаление, последният… умря. Когато се съвзема от финансовия крах, който ме обхвана обаче, ще си взема нов. И ще си вървя! И ще си слушам музика! И няма да ме ебе, че може да ме лбъсне нещо, когато имам надути Металика в ушите! ДА! И Гънс ! И Пинк Флойд! И Куин! И всичко, което съм аз от към музика. (Ако някой каже чалга, че го обезчестя в ухото ;d) (Да, Мустаче, за теб говоря! ;D) Сега, сигурно се чудите на кого викам Мустаче… еееееее. Да. ;D Чудете се. ;>