Nemo`s Gate

Случи ми се нещо странно. Не обичам животните. Особено кучетата. Защото… Защото така. Лично е. Не е за блог. И вчера си взехме кученце. И вчера бях с доста смесени чувства. То е малко, черно с дълга опашка и с ебаси тъпия поглед. И Слънчо много го харесва! И това чудо се казва Рая. И е ходещи 150 лева. Доста евтино като за мини пинчер, разбрах в последствие. и Слънчо започна да ме гаври с това куче. Днеска, както блаженно си подремвах изведнъж нещо ме лизна по усните. Деа и кучката! Реагирах подобавакщо възмутено, а тя ми се смееше. (И Туниту също!) Е, те тва са жените. Зли същества.  Днес обаче реших, че ще проуча нещата с тва нещо, което сере и пикае където си реши. И което обича да се бори с килими. И даже ги побеждава на моменти. Купих му пиле. И то го обезкости. Безкомпромисна кучка е тя. Рая. Казва се Рая. И много обича да я галят по нослето. И има страшен гъдел. И е толкова сладка, когато я гушнеш. И ти заспи в ръцете. Чувствам се повреден. Щастливо повреден. Истината е, че напоследък виждам и чувствам толкова неща, колкото не съм и подозирал, че съм способен да видя. Или да усетя. Или… Да, странно е как един човек може да ти открие толкова много врати. Толкова много идеи. Толкова много… толкова много от теб. Защото нещата просто си лежат в теб и чакат да бъдат събудени. И когато най-малко подозираш, разбираш че харесваш кучета. И ги учиш да седят на два крака и да правят кълба. И му бършеш пишуту. И то се изпикава на ръцетет ти в знак на благодарност за това, че си го нахранил 5 минути по-рано. Чувството е брилянтно радващо. Щастливо повреден! (happy)

One Response to “Щастливо повреден!”

Leave a Reply

Name (required)

Mail (will not be published) (required)

Website