ре

Author: NeMo  |  Category: Обща каТегория

Всичко започна, когато тя си занима в Търново. Един ден, когато си говорехме по скайпа, тя ме погледна миличко и ми каза- искаш ли да си вземем котенце? ОТ тогава нататък, животът ми взе неочакван обрат. Защото казах - дааааааааааааааааааа. И такаааа. Тя се върнааааа. И ми беше якооооо. Междудругото, тя доста ме лъгааааа. Но аз я разкриииих. ;D Дааа, не била в РУсеее. Ама бешеееее. И ми мятаха възбудено то прозореца… И аз набих спирачкатааа. И слязооооооох! И отидооооох. И си я цункаааааааах. И така, след като тя беше целуната, дойде времето за следващия ден. Когато отидох сутринта и те събудих. Не, всъщност не те събудих. Ти се събуди. НО те гледах като заспиваше. И беше изключително красиво! Та, днес беше денят, когато трябавше да отидем да търсим… котеее! И нали, тръгнахме си ние по магазините такива… И най-евтиното животно дето намерихме струваше 600 лева. И си казахме…ЩЕ търсим в приют. И кой да ти предположи, че в РУсе имало приют… И така… ОТиваме ние в приюта. А кво е приюта ли?! Голям двор със 100 кучета вътре, които били… “спокойни”. И не хапели. И спираме ние пред това нещо и момичетата искат да слязат. И ние пичовете си викаме… ми слизайте. Ние си оставаме тука. И се слизат двечките. Уверено стъпват. А ние с колегата си говорим за това какви смели момичета се возят в колата. Следващогто нещо, което видях беше голямо черно куче, което тича към тях. В следващия момент видяхме бягащи жени. КОито малко понавикваха. Мина ми през ума просто да заключа вратите и да им изсмея. И да кажа- ха-ха. И такааа. вкараха се жените у филма, тъй де у колата… И аз като един истински мъж казах- тръгваме си. Обаче като един още по-исниски мъж приех вето от Слънчо и се обадих на един телефоооон. На телефона на приютааа. И излезе една мацкаааа която беше мъъъж. Но май беше женааааа. ДАа, тука ми казах ада напиш аккаво съм казал на мацката. ЗНачи, когато се обадих на мацката й казах, че в приюта кучета. Тя каза- ми това е приют за кучета и котки… И имаме да ни посрещнее.. И тя дойдеее. И каза, че те били милички. И не хапели. И ние си влязохме с колата. И те пак решиха да излязат. А ние като смели мъже си останахме в колата. И с колегата гледахме, как 4-5 “милички” кучета, с големината на малко мече, си нежно си ръмжаха едно срещу друго и съвсем деликатно голеха зъби и лаехааа. Всичко се раздираше. Е тия двете гледаха котки брааааааааааааааааааааааат. И в един деликатен момент, те се нагледаха. И решиха да се връщат в колата. Дааа. И Слънчо вдиганала ръце като хирург, защото обута всяка една котка, влиза в колагта. Аз я погледнах мило, като бясно куче, като в приюта дееее. И й казах- любов моя, не бутай нищо в колата. Тя ме изгледа с погледа на разгневен тигър и каза дублеее. И си тръгваме нииие. И аз си решавам да обърна кака Сийка.  По средата на маневрата, обаче… тя каза не… Дааа, не само Слънчо е жена с харакпе. Тони също е с характер! ПАлачинкова! Обаче, кака СИйка да не остане назад, реши да изгасней. Еби му майката, си помислих аз. Пред нас кучета, зад нас кучета, в ляво кучета, в дясно… ми пак кучетаа брааат. И тва не ще да пали. УМрях си казах. МОето време дойде. ПОне ще умра в приятна атмосфера. С кака ви Слънчо, кака ти ТУниту (която е леля), бат ви Колегата и кака ти Сийка. И въртя аз и викам - кучкоо палииииииииииииии! В един момент, явно се оказа, че съм я позадавали. Ама тя от страх. ТО толкоз много ПУМИЯРИ около нас, ама ПУМИЯРИ БАРТААААААТ. И тръгваме си ние, така като пичове. Аз без малко да се нааакам. Но одържах фронта. За КОлегата не знам… И си тръгваме и решаваме, че Слънчо трябва да се измие. (това з го реших! хахаха). Връщаме се ние в общежитието. Туниту се цупи. Слънчо се цупи. КОлегата се цупи. ДА, Туните се цупи, закот няма фас ф`статата и глад я мъчи в шкембетооооооо. А шкембето а шкембето люто и горещооо. Слънчо се цупи, защото ТУните се цупи. КОлегата се цупи, щото… ми не знам. МОже би за да се випше в атмосферата. И такаа, тръгваме си ние да ходим на бай Мол, на голямото кафене на върха на бай Мол. И си сядаме ние да пием кафенце. Ама то не беше кафеннце, ами златна вода със златен прах вътре за златни пари браааат. Обаче изгелдът беше перфектен- огромен яко бааааар, с 5 човека вътерееее и някви пубери браааат, които се натискаха.. Това е незаконно.И аз си реших, че ще пия ПОртакал на капиии. ДАааааааа. И ся, пропускаме някой моменти в които… Туните се цупи, Слънчо говори по телефона, Колегата ме гледа страно и ме пощипхва, а аз се чудя- как попаднах тук. И си ставаме и си тръгвамеееееееееее. И отиваме моето Слънчо да пари тегли. ДОбре, добре, опряха ми милирзливи чорапи в носа и ми казаха, да напиша, че съм пуснал чалга в колата. Всички, които ме познават, са наясно до колко е достоверно това твърдение. ТАка, и спираме ние пред кака Банката да си тгели Слънчо париии. И  Слънчо отива, Колегата и Туниту отиват… И така, минаха 24 часа от последното, което написах. Историята ми  нещо секна, поради необясними причини, които ще наречем…. пълнени чушки. Даааа. Така, и до къде бях стигнал? Даа, значи излизат си КОлегата и Туните и отиват да гледат някакъв друг зоомагазин. КОето беше странно. Но аз имах МИсия. Трябваше да отида да видя какво прави Слънчо! Паркирам на възожмно най-забраненото място, тупвам аварийни, като пич и решавам да си заключа кака Сийка. Заключвма. В тоя момент осъзнавам, че единият ми телефон.. ЙОК! Даааа. И така, аз съм йок телефон, обаче имам главааааа. И си казах- ще се обадя от другия телефон на йок телефона и ще го намеря. И звъня. Обаче2 не се ч3ва нищо! В тоя момент,  облаците се разкъсват, небето послетлява и Слънчо изгрява. Върви срещу мен и ми се усмихва мазноооо а от якето на Слънчо звъни… йок телефонът. Какво подяволите правиш?- попитах аз зачуден. Прибирам ти телефона, каза тя нежно. ПОгледнах я с поглед изразяващ . WTF? OMG?! ГМОООО. Защо телефонът ми е у теб си казах аз? Щто го остави на мола на покрива браааат. И аз погледнах тъпоумно и си казах- леле, добре че това уникално момиче съществува. Защото иначе щяхф да впиша още един изчмезнал телефон на сметката ми. А тя е дебела. Губил съм телефони… шест пъти. И така… Намираме йок телефонът и той вече не е йок.  След малко цъффат Колеата и Туниту и решаваме да тръгнем. Даа, но съдбата, която не съществува, беше ни подготвила нова закачка. Бай ключ. Йок. Даа, ключът, който до преди 30 секунди ми беше в ръцете… сега го нямаше! Мслех си че е във вратата.. БЕ! И така. Започваме да търсим ключа. Процедурата е стандартна- от сито джоб вадиш сито нещо и го тупваш на покрива на кака Сийка. СТава страшнж, когато сито джоб е празно, покривът на кака СИйка е затрупан с неща, а ключо - ЙОК. Ньет. Капут. Финито. ЕНд. Нема клюююч. Погледнах обнадеждено Малкото и го питах- къде е резервният ключ, който ти дадох, любов моя. А тя ме погледна с влажен поглед и рече- в чантата ми скъпи мой. След това аз реших да питам нещо друго- по-притеснително. Съкровие мое ненагледно, а къде ти е чантата? В общежиотието каза тя. Твърдо.. След това, реших, че най-умното нещо, което мога да направая, е да се почеша. ПОчесах са. След това осъзнах, че скоро ще дойда чичо Поаяк, ще види, че съм спрял на забранено, че нямам преглед, пожарогасителят ми не е заревярван от както взет и имам най-яката мацка (това щеше да наклони везнте в лоша полза,з ащото полицайте щяха да ми завидяяяяяят). Даа, тя е яка. Колегата реши да ми приложи психо методи да се сетим къде е ключът. Погледна ме и започна с равен тон да ми говори- КАКВО НАПРАВИИИ ТИ ЛУД ЛИ СИИИИ СТУДЕНО МИ Е ! Следващия момент, слънцето отново изгря, и видях как Слънчо ме вика в колата. Слава тебе Господи, си помислих. Ключът е намерен. Влязох. И тя каза- виж къде ти е ключът. АЗ погледнох тъпо и се запитах- къде появолите ми е ключът? Даа, мистерияя. Искаш ли да ти я разгадая брааат. Ш ти кажа, що да нети кажа… ЧЕрният ключ, потънал зад черното табло и се подаваше само връхчетооооо. Добрееее че Слънчо виждаааа. И вече имахме клююююююююч. Прилжихме стандартната процедура- пали, гаси и тръгвай. Няяяяяу. Трябваше да правим пълнени чушки браааат. И сега тя ще напише за пълнените чушки. Слънчо?

МММ нее

Даа, след този гигантски лукум, който разпъна Слънчо - мм неее, нека да кажа, че тя е пич. И много се радвам, че сега ме е яхнала. И знам как ще прозвучи. Ми да, така е. И се смее на ухото. И аз я много мъртва.

Даа, правихме чушки! АЗ направих чушки, Туниту направи сосо, Слънчо ги еде. Даа, и Туниту изказва някакви странни идеи, че трябвало да надупчиш чушките браааат. И че каймата се пълнела сурова браааааат. И че чушките се правели в човен браааат. ДАа, тия боляри се на нормално. НАй- притеснителното е, че Слънчо се съгласи с Туниту. И аз бях диво- изумен. Обаче как си апнахми…. ТЪй, стига толкоз, имам жена на гърбааааа а пиша в блооооооог. ДАааааааааа

Сега, ще пусенм тази песен, която е толкова нежна и красива.Е, не колкото теб, но става. {p}

Leave a Reply