Малкото, което не иска да го наричам Малкото… Та, Малкото ми каза, че не мога да напиша публикация, във която открито да твърдя, че съм проявявал желание да отида на концерт на Орхан Мурад. Ми да, така беше.Исках просто да отида да видя какво представлява тази прословута дискотека в Търново, за която тя винаги говори. Но пък после случайно чух тая песен за хилядите слънца. (И хиляди слънца да засветят на този свят, твоята усмивка ще ги затъмниии). От към физика това не е издържано. Ако засветят хиляди слънца, най-много да се изпепелим. То ние две слънца няма да издържим, камо ли пък хиляди. От друга страна, твоята усмивка ще ги заслепи. Не знам от какво да се притеснявам повече - от слънцата или от усмивката ти ,която носи мощност и производителност, по-големи от хиляди звезди? Можеш да унищожиш света с усмивка. Забавно е, че когато четеш това се усмихваш. Има друг вариант - можем да впрегнем усимвката ти, източник на безкрайна енергия, за да направим една феноменална електроцентрала. И ш продааме ток. И ще станем егати магнатите. Само - Малкото се усмихва, и целият свят светва. Но трябва да сме много внимателни. Защото ако се усмихне два пъти, и светът ще се запали… Значи трябва да намерим начин да съхраняване енергията от усмивката ти. Сетих се. Ще я съхраняваме в моите кафеви очиии. (шалала. Вики от Мастило. Нее? ДААА!) Така, значи ти се усмихваш, аз го поемам и ти се израдвам. Обичам усмивката ти. Но да се върнем на темата. Даааа. Слънцата светят, тя се усмихва, почесва носа си , само както тя си знае, а аз открито заявявам, че исках да отида на Орхан Мурад с нея. Заради нейната усмивка. Ти, ти и ти. ;>
пп- Мога го! :D