Здравей ти, която замина с влака.
Липсваш ми.
Гордея се с Малкото, че си спря фацабока. Не казвам изтри, защото… то това не може да се изтрие.
<Редакция няколко часа по-късно: Все пак си го върна. Колко “неочаквано”. :D
Странно ми е колко далеч и близо може да бъде някой човек до теб. Днес продължих с пируетите. Все още не съм паднал. Нямам намерение и да падна. Лед. Но ударих колата. Пак. Лед. Галоши. Искам хубави зимни гуми. И книгата за “Хотел Калифорния”. И нов телефон. И нови гащи. И още 1 суитчър. (въпреки, че според сестра ми се пишело суитшърт… /сладка риза деа… :D/) и нови обувки… Но от всичко най-много за Коледа, искам теб. Да те прегърна, да те целуна, да погаля косите ти. Да те гледам как заспиваш. Да вдишам от теб. Да те хвана за ръка. И да спра Времето. За да можеш да си тук. И сега. Имагинерностите имат реално изображение на числовата ос. Корен от -2. Има решение. Има! И винаги ще има.
Хей ти.