На прага на едно ново прераждане. Мисля си за всички нови неща, които искам да направя. За всички цели, които искам да постигна. И с ужас осъзнавам, че времето може да ме лиши от тях. От идеите, от мечтите, от копнежите. Трудно обаче нещо може да ме лиши от стремежа ми към теб. Най-вече аз. КОгато реша, че всичко е изгубено. В момента в който настъпи Времето. Жътварско.
Небето тази нощ е индигово. Луната- кърваво червена. Странни разноцветни точици присвяткват някъде в далечината. Може би нещо ни наблюдава. А може би очилата ми умаляха. Никога няма да знаем със сигурност.
Има една интересна житейска истина- напред вървят наглите. Хората, които не ги е страх да си поискат. Да кажат- Аз съм аз. И искам теб. Тук и сега. 9 от 10 случая рискувате да получите шамар или презрителен поглед. 10-тия ще е най-яката мацка на света, която толкова ще бъде изумена от наглостта, че ще се усмихне загадъчно и ще каже - гладна съм. Ш ти намерм нещо да ти пъхнем в устата, спокойно. ;>
Очакваше нещо възвишено и романтично, нали? Извинявай скъпа, романтиката споделя развитието на любовта и времето- жизнена е като труп през юли.
Четох за влаковете призраци. И порталите през времето. Звучи интересно. Жалко, че подобни истории носят доста нереалистични допълнеия, вграждани през живота на една легенда. И все пак, не звучи олкова алогично. Вярвам, че съществуват изкривявания. Портали. Идеи.
Обичам да обичам. ;> Не вярвам.