Помня, когато те видях за първи път. Тогава бях още хлапе. А на теб даже не ти е минавало през ума какво може да се случи. Разбира се, ти тогава не беше моя. Отвоювах те години по-късно и това ме направи най-щастливия човек на земята.
През годините, ти ме предаде на няколко пъти. На най-неочаквани места, по най-странни начини. Спомням си първия път когато го направи. Тогава все още не беше моя. Трябваше да отидем до училище, и да те върна. Но аз реших първо да те заведа на центъра за да се похваля с теб на приятели. И когато решихме да тръгваме, ти се заинати и отказа да тръгнеш. Изби ме студена пот. Казах, че ще сме в училище, а ние сме на центъра. Това щеше да е много страшно. Но след много увещания и молби, ти тръгна. И отново бяхме в играта. 4 години след това, ти официално стана моя. Откупих те срещу 1000 лева.
Спомням си, как изобщо не харесваше другите с които излизах . Как винаги стачкуваше по всевъзможни начини, когато с нас дойде друга. Как ревнуваше. Как се побъркваше. В края на вечерта (или на сутринта), оставахме само двамата. Аз пусках радиото на рок станцията облягах се и се заслушвах. Мекото звучене, синкава светлина.
Запалвам те. Днес работиш отлично. И потегляме срещу огнената луна.