Author: NeMo  |  Category: Обща каТегория

Действителността е малко тъжно понятие, блестящо със своята реалност.  Понякога я мразим. Често се чувстваме изгубени. Не знаем как сме попаднали в нея. И как можем да я променим. Чувстваме се като свободен електрон, откъснал се от атома си по някаква извратена прищявка на природата. Какво ли е да си атом? Да се рееш без цел. Да не знаеш какво точно правиш и защо го правиш. Меланхолията на поредния глупав и безидеен ден.  Най-тъжното нещо, което съм виждал през живота си, беше малко и болно треперещо птиче, което лежеше в гнездо от памук и умираше. Погребахме го точно преди една седмица. Не съм смятал, че на тази възраст е възможно да ми се доплаче. Но се случи. Зачудих се, дали е осъзнавало какво се случва? Или просто  заспа, отдавайки се на вечната безчувствено студена прегръдка на неизбежното? Никога няма да разберем със сигурност. Някой каза, че смисълът на живота бил да умреш. Според мен смисълът е достатъчно много пъти да избегнеш смъртта преди да я приемеш. Но в крайна сметка, всичко свършва там. Сам, безпомощен, неможещ да направи абсолютно нищо по въпроса. Рано или късно се превръщаш в парче месо- поредното угощение на червеите. Зловещо е. Да слагат цветя на гроба ти, а няколко метра по-надолу червеи да глозгат остатъците ти. Но това бил кръговратът. Винаги съм вярвал, че след смъртта, същността ни се запазва в сноп електро-магнитна енергия. Или някакво лъчение. Ползващо тялото просто за транспорт. Готово да заеме ново такова. Хората го наричат душа. Имат ли птиците душа? Тази енергия, само в тела на хора  ли използва? Запазват ли птичетата същността си и след смърта? Твърде много въпроси, твърде уклончиви отговори. Остава ни просто да вярваме. Колкото и глупаво да звучи като идея, съществуванието ни се крепи върху определени вярвания и схващания. Неща, които сме приели като аксиоми. И за които ни е страх да се замислим… Вярна ли е логиката, която си градим на тяхна база? Кой ще посмее да изложи аксиома на съмнение. Това е все едно да свалиш опорните греди на една къща. Всичко ще се сгромоляса върху главата ти. Да живеят идеите. Слава на идеалите. Мир и вечен покой на теб, песнопойче…

Leave a Reply