Не песен, група ;>

Author: NeMo  |  Category: Обща каТегория

Преди много време…

Намираше се от тъмната страна на колата. Там където,винаги когато погледнех исках да видя теб. Но ти никога не беше там. С изключение на тази вечер.  Чувствах  празно. Странно. Най-сетне знаех кой съм и защо съм тук. Съзнанието ми беше чисто. Нежната синя светлина, идваща от запалката придаваше странна романтичност на обстановката. Но тя винаги е била там. И винаги обгръщаше по неповторим начин красивото ти лице. Започна песен. Тази песен. Ти наруши една традиция.  Това не беше хубаво. Обичам малките ритуали с важните хора. Завършеността на една вечер се криеше в това да сме под дърветата и да гледаме звездите на онова място, което кръстих нашето. Но изведнъж осъзнах- аз го нарекох. Ти никога не даде точно мнение по въпроса.  И все пак, в една вечер на илюзии, каквато беше тази, индиговата картина на нашия блян, трябваше да бъде нарисувата точно. Хармонията, която чувствахме… или може би която аз чувствах. Когато можех да ти дам звездите и луната. Когато дъждът зависеше от усимвката ти, а слънцето бе светилото, което следваше очите ти.

Истинноста на една фантазия. Илюзията, пречупена под безбройните призми на нашата собствена безидейност..  Да мислиш, че искаш нещо… Колко е жалко. И далечно. А точно под Изгрева, слънцето е прогорило върху сухата земя  вечната анатема- там  пишеше: обичам те.

Leave a Reply