Тя.

Author: NeMo  |  Category: Опитвам се да пиша ;)

Бродеше в черното небе. И ходеше по намръщените облаци. Понякога крещеше. Когато беше тъжна, вън валеше. Когато се усмихваше, слънцето разкъсваше облаците и ни даваше топлина.  Мисля си, че ти си слънцето. И луната. И звездите. Всичко, без което не можем.Без което аз не мога. Ти, далечен блян. Недокосната мечта.  Кошмара в синята нощ и усимвката в червения ден. Лилавата принцеса, единствената. Неповторимата. Идеалът. Непроменимият образ на Вечността. С коси по-нежни от шепота на вятъра, с очи по-дълбоки от  океана. В цвят кафяв.  А когато отвори уста, замираш, опиянен от нежната мелодия на гласа й. Обичам те. Винаги ще те обичам.

Проблемът на идеализираната жена. Може да има мустак. Но ти не забелязваш.Може да е дебела. Но има ли значение? Може да стане дебела. Е и?  Може да дефектна, но на теб не ти пука.  Всъщност, такава жена- няма. Тя е като онези образи, минали стотици обработки на фотошоп, изглеждащи нереалистично гладки и нежни. Съзнанието на влюбеният идиот е нещо доста по-силно от фотошоп. Но ти нали си пич, носиш се на крилете на лИбовта. Опиянен си. Несподелена любов. Споделена любов. Полусподелена. Изчукана ако щеш. Все е любов. И ти винаги виждаш нейно Величество, Идеализираната Жена. Защото я обичаш. Защото аз не мога да си наложа какво да чувствам и какво не. Казвам аз, защото на теория е възможно да съществуват хора, които могат.  И така,  игнорираш недостатъците и виждаш само Лилавата Принцеса. И така… Въпросът е, всъщност… Има ли нещо лошо във това? Не. Само ако Лилавата Принцеса вижда зелен кон, яхнал червен принц, препускащ в галоп срещу нея. Примерно.

Leave a Reply