Author: NeMo  |  Category: Опитвам се да пиша ;)

Напред! Напред! Напред!
По път, безлюден, празен и тих.
Пътят е твой. Сърцето й- да.
Камък скришом си пожела,
съживен от отдавна проронена сълза.

Напред! Напред! Напред!
С бодра крачка и със невиждащи очи,
стъпки навред, светлина - малко във встрани-
отдавна  мъртва във нашите Мечти.

Напред! Напред! Напред!
От мъртвешка безчувственост обзет.
Тя - твоят отдавна забравен,
далечен, лъжовен и  бледен обет.

Някога сърце имаше ти.
Съживено от нежните й захарни сълзи.
Кап-Кап. Кап-Кап.
Само път остана.
И песента.
На леко ръмящия,
топъл и безчувствен,
пролетен дъжд.

Leave a Reply