Author: NeMo  |  Category: Опитвам се да пиша ;)

Нощ-мрачна и беззвездна.
Цел- далечна  и грешна

Сигурно го споменавам за пореден път, но не вярвам в съдбата. Вярвам в закона за възвръщането. Равното противодействие. Ако зарежеш, ще бъдеш заярзан, ако нараниш ще бъдеш наранен. Както се отнесеш, такова ще получиш. Някаква фалшива надежда. Един бездарен фарс. Една слаба актьорска игра. А прожекторите ослепително сочат към теб. Към теб и само към теб.   Публиката очаква. Вече са нетърпеливи. Давай, изиграй отново играта си! Скрий тъжните очи зад  нарисувана усмивка. Потопи отчаянието си в измисления ти свят. Малка моя актрисо. Покажи им колко си мила и коравосърдечна. Как можеш да правиш всичко със всички. И отново да си ти. Покажи им каква манимупалативна кучка си. Покажи им това, което  един ден ще се случи на теб. Бъди  мострата. Кукла. Ти  си нищо повече от усмихваща се кукла с агонизираща душа. О колко много те обичам.  Аз съм просто влюбен глупак.

Leave a Reply