Author: NeMo  |  Category: Обща каТегория

Напоследък нова масова истерия е обзела света- края на света през 2012-та година. Връщайки се назад, виждаме, че такива свършеци има поне два на всяко десетилетие. До колко е верен поредният Апокалипсис, наистина си нямам на представа. Мога да кажа само, ще поживеем, ще видим.  Това, което е главният проблем на нас хората е, че не можем да се примирим с миналато си, и погледите ни са вперени страстно и безизразно към бъдещето. И никога не гледаме какво се случва точно сега. В този момент.  Днес видях едно коте. Изключително доверчиво, любвеобилно, и красиво. Личеше си, че някога е било домашно. Бедно, малко създание, което не очаква зло от никого. Запитах се, колко ли ще му остава в този студен свят? Дали ще успее да преживее зимата? А очите му бяха толкова игриви.  Като един човек, даже не ми мина през ума въпроса- ами как ли се чувства животинчето сега? “Живей за мига!” Това е изключително изтъркана фраза, която няма да използвам.  Въпреки, че тя съдържа точно това послане ,което искам да отправя. Не можеш да промениш миналото. (поне все още не е открит сигурен начин). Не можеш да знаеш със сигурност какво ще се случи в бъдеще. Защото няма съдба. А дори и да има, не можеш да я узнаеш. Въпреки, че няма съдба. Отново зациклих на този въпрос. Та, единственото сигурно нещо, което ти остава, това е да мислиш за настоящето. В това настояще, в което бъдещето е 5 секунди напред, а миналото- 2 секунди назад.  Имаш трисекунден прозорец. Какво би направил в него?

   Това, което разбирам, е че ние, хората, имаме извратената нужда да вярваме в бъдещи глобални трагедии. Независимо дали са верни, или не. Това ни сплотява. Колективен дух. Да разглеждаш целия свят като едно съзнание. Новаторско. Но някой преди мен го е измислил. Наречи го статистика. Или някакъв вид психология. Защо след като клетките в тялото ми образуват едно съзнание, което съм аз, защо всички съзнания на света, да не образуват едно общо съзнание? Дали клетките ми осъзнават, че са част от съзнанието ми? А дали ние осъзнаваме, че може би сме  една космическа личност?

 

         

Leave a Reply