Имаше една вечер.
Там.
Когато застанах.
и срещнах влажния ти,
уплашено - нежен поглед.
Който ме изгори.
Със своята студенина.
“Обичам те”, си мислех.
А ти неразбиращо клатеше глава.
Имаше една вечер.
Там.
Когато се държахме.
За ръце.
Твоята - така малка,
И гореща.
Моята- бяла.
мъртвешка.
Имаше една вечер.
Когато всеки тръгна сам.
По своя път.
И сама се скита във мрака една изгубена душа.