Nemo`s Gate

Тръгваш. Напред. Вървиш. Напред. Бягаш. Напред, и все напред, и напред, и пак напред, и НАПРЕД! Вълшебното на утре-то, е че все още не се е случило. И не можеш да знаеш със сигурност, какво точно ще ти донесе то.  Едно обаче е сигурно- посоката ти е точно към това Утре.  Вчера? Това е чаровното,  меко изпълнено с опияняващо ухание   място, от което идваш. Например онази вечер, когато бяхме седнали на една пейка, бяхме се хванали за ръце, аз те гледах, и се усмихвах. Ти ме попита защо се усмихвам. Аз въздъхнах. Усмихвах се на моята странна, лишена от смисъл логика, която  безпогрешно те свързваше със една мечта.  Навън беше студено. Студено и сиво. Но това нямаше значение. Нашата малка, цветна пейчица ни топлеше.  Светът е карисв, когато ти си наоколо.Вчера. Приказката, която те приземи в опустошеното днес. В което небето е празно. В което теб те няма.  Тук е мъртво. Раздиращо. Раздробено на атомчета, блъскащи се безцелно, отчаяно търсещи единството на цялото… Тази приказка  ще те изхвърли на бреговете на  далечното и смразяващо утре.  Нещо което сега не можеш да си представиш…  Но….. Може би някъде там, сред океана от безплодни емоции, ще има малка, топла и цветна пейчица…

One Response to “Три”

Leave a Reply

Name (required)

Mail (will not be published) (required)

Website