Седя си, и си разглеждма тоя сайт- http://www.schiller-schule.info/ , дето навремето аз го направих, но по някое време като завърших от Дойчето го взеха, попромениха малко дизайна,и воала. Има Дидо, няма Дидо. Чудя се толкова ли съм тесногръд, че не мога да го преглътна това? Минаха около 5 години от както го създадох. И все пак ме е яд. Все още. И то не защото са го преправили, а защото никой никъде не споменава, кой беше първият човек, който си похаби сумати нощи да направи нещо. Не е честно така. Но е напълно в стила на това училище. Където няма значение кое как ще стане, важното е да стане. Най ми е забавно как са преписали индекса буквално от моята страница. Ако обърнете внимание най-долу има нещо за вестник “Сияние”. Това беше моя идея. Излезе точно един брой от него. През май месец година 2006-, ако не се лъжа. Интересното е, че явно даже не се редактират страниците, който са copy-paste. Нищо де. Виновен съм си лично и конкретно аз. Като бях на 15, не знаех що е то авторско право, и има ли почва у нас. Грешката беше моя. Въпросът със случващото се- морален. Сещам се как каза Пламен Иванов ме попита преди 5 години какво искам да кандидаствам. Аз му казах. Той ми се усмихна и каза- ще помагаме с каквото можем. Влязох сам в университета. Помогнах си сам. Седнах си на гъза. И учих, учих, о и между другото учих. Но това е Дойче Шуле за мен- изплетено от лъжи, лъжи, лъжи, премятаници…. о и лъжи! Тогава исках да се занимавам с литерутара междудругото. Ще стана инженер, дай Боже. Но все още продължавма да желая да се занимавам с литература и някакъв тип журналистика. Една тайна- точно за това създадох преди малко повече от две години този блог. За да мога да пиша някъде. Понякога се получава красиво, понякога - слабо и грозно. Но за мен важното е, че имам къде да пиша, когато ми се допише. (=:
Песента е поздрав за теб.