Седях и гледах замислено през прозореца. Голямо, бездушно стъкло, опасящо цялата стена. Времето не беше в добро настроение. Намръщено, сиво и дъждовно. На всико отгоре беше по-душно от колкото в добре стоплена баня. Това беше нашето мокро лято. За миг пейзажът се оцвети. Точно определена фигура постепенно придобиваше ясни очертания. Красиви, загорели от слънцето крака, облечени в къса черна поличка, последвани от голо пъпче, на което имаше обеца. Отгоре беше както сигурното се досещаш със късо черно потниче, което трудно скриваше навярно твърдите й и наперени гърди. Тя беше кралица. Навсякъде където се появеше, към нея се обръщаха погледи. Всеки мъж искаше да я докосне. Да я погали, да впие устни във нея. Да я съблече нежно. Или грубо. Да я целуне на много и различни места. На нея това й харесваше. Обичаше нечии устни да се разхождат по цялото й тяло. Обичаше да властва. Обичаше тази своя леденост, която влудяваше всички. Красивият й и бездушен глас се разнесе. “Здравей, аз съм…” Погледнах я уплашено… Нямаше име… Нямаше очи. Безликата ме гледаше невиждащо. Дали не бе излязла отново на лов?…
юли
29
Author: NeMo | Category: Обща каТегория
юли 29th, 2010 at 23:09
Ти си обсебен от някаква жена,но тя струва ли си обсебването?Замисли се..
юли 29th, 2010 at 23:16
От нищо не съм осбесен. (: Просот ми харесва този стил (+