Тръсиш ли някого, на когото да кажеш “Обичам те?”. Някого, който значи много за теб. Някого, за когото си готов на всичко? Чувстваш ли се самотен? Изоставен? Танцувай под дъжда? Безпощадната, безсърдечна, красива и завладяваща буря. Стихията, изравяща се срещу теб. Стихията, която иска да ти вдъхне страхопочитание. Почувствай я. Толкова е завладяваща. Безнадежна. Но именно в това се крие нейната истинност. Затвори очи. Заслушай се. Чуй тихите викове на обречените. Отчаяният им шепот. Далечните им стенания. Кап-кап.Тя отново е вън. И те зове. Ела при мен. ела при мен, ти бедно дете. Танцувай под дъжда. Нашият танц. Последният ни танц. Децата на бурята.
Търсиш ли някого, на когото да кажеш “Обичам те”? Погледни в огледалото. Това ти е останало. Но то е достатъчно. Отпии от истината.
май 10th, 2010 at 21:13
Хубаво е, много хубаво.
май 11th, 2010 at 7:48
Хах мерси. Въпреки, че като го прочета отново, звучи доста сакато. Но се надявам с времето да подобря стила си ;)