Ретроспективно, но гледащо към слънцето

Author: NeMo  |  Category: Обща каТегория

Не беше особено весела седмица.  Започна с абсурдното контролно по Дискретни Струкутури. Не че беше абсурдно. Просто не всички сме умни и сме се занимавали с графи и Мрежи на Петри, толкова колкото негово Високо Преасистенство. Но това разбира се не попречи на последния да даде на контролното доста по-омотани задачи от колкото сме решавали на упражнения. Ей тоз университет… Ама свикнато е де. Абсурдите валят. Кап-кап. Минахме и през контролното па Предаване на Данни. Там пък със всичка сила звучи поговорката- Когато котката я няма, мишките танцуват. Котката да се превежда прословутия професор Радев, за който сме чували само митове. И то доста добри. А  под мишките- асистентите, които ни водят в момента. Всъщност, тази година, това е най-омотаният предмет.Никой не е сигурен в това, което иска.  Един пресен пример. Седя си аз на втория ред, и изведнъж осъзнавам, че трябва да сметна колко е 255 на степен три. Респективно си решавам, че ще загубя доста време, ако го смятам на ръка. При което поглеждам единия от асистентите, който седеше до мен застанал абе точно като някой палач. Само ятяган му липсваше. И така плахичко питам- така и така може ли да си сметна нещо с телефона. При което той вика добре. Вадя си телефона и 3 секунди след това главния асистент (дето сега е шеф), започва да ми крещи как съм можел да посмея аз да си извадя телефона… Да ви се не видят и кординацията и чудото. И като капак на всичко, в четвъртък разбираш, че доц. Билчев бил починал. Наистина хич не беше весела седмица. Въпреки, че времето е от това време, което обожавам. Нито е топло, нито е студено. Идеално за разходка. Спомням си, че когато бях още в гимназията, пътят ми  гледаше изцяло на изток. Беше красиво да вървиш право срещу изгряващото слънце.  Е, и на моменти заслепяващо. Но да наблегнем на красиво. Най-хубаво обаче е да се разхождаш под пролетно-летен дъжд.  Това не е обикновен дъжд. Топъл е. Обнадеждаващ. С дъх на ново начало, и аромат на усмивка. Е, разибар се, за да усетиш това, трябва да си свалиш очилата. Иначе към аромата на усмивка, добавяме и визията на огледалото ти в банята, след дълъг и горещ душ. Но това са подробности. Нека си пожелаем една усмихната нова седмица, ухаеща на… кокос. Защо пък не? :)

 

 

А ето нещо, което звучи като Изгрев

One Response to “Ретроспективно, но гледащо към слънцето”

  1. bk109 Says:

    Стиви,само да ти кажа,че Таря ти Турунен ще бъде първата вечер тази година на Каварна…Просто да знаеш, защото освен всичко друго,Каварна е доста по-близо до Русе от Село София с допълнителния бонус,че НЕ Е В Село София

Leave a Reply