Там където.
http://www.youtube.com/watch?v=Uhdajt0C1sE
И все пак ти - http://www.youtube.com/watch?v=oeg9Af7q9Jw ,
Въпреки, че http://www.youtube.com/watch?v=pjXGGaWk59o ,
емблематика.
благодаря ти, че ме накара да повярвам.
и все пак Я има.
Ей тва чалга курвите няма край! Де що се сетиш женско име, и ще има минимум една чалга певачка с това име. Нема думи. И после се чудим, какъв е тоя модел дето се налага. Е, да разбира се може да забранят метъла в училищата, но чалга… Не бе, как може да се забрани чалгата? За къде ще сме без Гергана, Ивана, Венелина, Виктория, Генадиина ибало си мамата! Чалгата трябва да се забрани, не метълът. Колкото и против да имате метъла, драги чалга другари, метълът е истинска музика, в която се влага смисъл. А какво пеем в една чалга песен? Хм, нека да опитаме. Сега да потърсим текст на чалгарска песен из гуугъл. (Следва пауза, в която авторът търси текст). Опа! Открихме! На световно безизвестната чалга дрънкалка… ПРЕЕЕЕЕЕЕСЛАВАААААААААААА. И публикута подивява! У-у! Нека анализираме текста на нейния “хит” - “мъж на хоризонта”
Летни презрамки тънки
прилепнали дънки
Влюбени в нас са всички огледала…
готини сме и не се съмняваме че ни чакат
в нощта симпатични неща
И така. В в първите два реда на този пръв куплет, липическата героиня, ни съобщава как е облечена. И по-скоро как не е. естествено, слушателят си задава въпроса- аджеба, де са тия презрамки? Може би пък дънките й са с тиранти… След това, наблюдаваме някакъв тип фетишизъм, примесен с лека форма на шизофренизъм. Не бе, жива обектофилия си е. Жената я възбуждат огледала. Следва изразяването на надежда, че в нощта, че ги чакат симпатични неща. Сигурно говори за банда огледала. Или стадо симпатични тролове с пъпки на носовете…
Ей луди сме за нощен живот
а днес ни е нощта за живот
Вижте мъж на хоризонта
Страст на хоризонта
хайде дами ние сме
Ето, че тук още в първия ред, лирическата героиня си признава в прав текст, че е луда. И не стига това, ами и отново наблюдаваме това раздвоение на личността. По-надолу става все по-страшно, защото лирическият човек започва и да халюцинира. В главата му изниква образ на мъж, който се задава някъде от хоризонта. Жената надава див вой, и нарежда на въображяемата си армия да напада!
Бързо слагайте червило и
нахално мило да го предизвикаме
Секси мъж на хоризонта
Страст на хоризонта от любов летят искри
Всяко копче си мечтае да се разкопчае кой сега ще изгори
И ето, започваме да се мацаме с червило. Отново халюцинираме за секси мъжът. Но този път започваме да виждаме и искри, и звезди… И отново проявата на обектофилията, изразена в последния ред, в който лиреческата героиня, се въдбужда този път от копчета.
Тук се оформи двойка
там се оформи двойка
казах ли ви аз как ще хлътнат по нас
готини сме и безсрамно млади сме
и ни чакат в нощта симпатични неща
И ето, двойка тук, двойка там. Те са готини, и млади, и обичат да се съвкупляват.
Ето къде попаднахме. Просто искам да се забележи, каква проникновенност, каква истинност, каква мъдрост лъха от този текст. Колко е хубаво да слушаш чалга. Колко е красиво. Не, не, не. Метълът, рокът, и техните разновидности, НЯМАТ място в нашето общество. За какво му е на човек текст като този?
Denying the lying
A million children fighting
For lives in strife
For hope beyond the horizon
A dead world
A dark path
Not even crossroads to choose from
All the blood red carpets before me
Behold this fair creation of God
My only wish to leave behind
All the days of the earth
An everyday hell of my kingdom come
The first rock thrown again
Welcome to hell, little Saint
Mother Gaia in slaughter
Welcome to paradise, soldier
My first cry neverending
All life is to fear for life
You fool, you wanderer
You challenged the gods and lost
Save yourself a penny for the ferryman
Save yourself and let them suffer
In hope
In love
This world ain’t ready for The Ark
Save yourself a penny for the ferryman
Save yourself and let them suffer
In hope
In love
Mankind works in mysterious ways
Welcome Down
To my
Planet Hell
иууу, гнус да те хване. Какво? Не знаеш английски? О, няма проблеми, Преслава е тук! или пък защо не си пуснеш малко хаус? Там няма проблеми с текстовете. Там се чува само дзвък, дзвък, дзвък,дзвък,цикл,цикл,цикл,цикл, и гледаш как нянакви надрусани пуберчета се тресат в тези “ритми”.
АМАН ОТ ЖАЛКИ ОПИТИ ЗА МУЗИКА! АМАН!
Горенаписаната статия, изразява личната позиция на автора, относно музикалните му предпочитания.
Бъди шибан практик! Не вярвай нито в песни, нито в моменти, нито в чувства! Какво да ги правиш тия чувства?!Не можеш да ги ядеш, не можеш да ги пиеш, не можеш да ги докоснеш, не можеш… НЕ МОЖЕШ! И какво да ги правиш, след като нищо не можеш да предложиш. Бъди шибан практик! Еби наред. И после бягай. Все пак това е заветната цел на всеки живот. Какво ще се отдаваме на чувства, като от тях най-много да разтопиш малка част от ледената буца, дето я наричаш твое съществувание. Пускай навсякъде. Възползвай се от всяка шбана възможност. Сега ти е паднало. Бъди кучка. Бъди куч! Сривай всичко, срещу което се изправиш, ходи усмихнато, манипулирай всичко дишащо. И щастие ще обсеби битието ти… Но само ние ще си знаем какво е усещането вечер, когато останеш насаме със себе си. Когато почувстваш, празнотата.Пустотата. Идеята на шибана безперспективност. Забавно е да лъжеш другите, нали? Още по-забавно е да лъжеш себе си. Защото рано или късно, и това ще стане. Това е шибаната цена, която всеки шибан непукист плаща. Но пък, на кого му пука? Нали никой нищо няма да разбере. Пък и… нали сме непукисти. Ще постъм практично
Благодарение на Бат Вълчо, (който можете да намерите на адрес http://www.bk109.tk/ ), отново имаме работещо радио, което да дразни нежните ви ушички, о посетители на мойто място! Горещо препоръчвам услугата на бившите разочаровани потребители на last.fm. Enjoy the music! ^_^
Днес официално си поднових хостинга. Малко ме беше страх да пиша, без да съм сигурен, че ще успея да заделя заветната сума от пари, но воала, хостигът е платен. Адски съм горд, и официално откривам втори сезон на Портата. И все пак, преди да го направя, искам официално да си изясня един въпрос- Що е го блог общество, и какво се случва? Примерно СкръчЪ определя блога ми като личен (тенкс, баце, наистина е такъв!) Но пък, от друга страна какво търси един личен блог в уеб пространството? Ето това е интересното. Разновидност. Истината е, че тук обичам да споделям разни неща на разни хора, които даже не е задължително да познавам. Но пък така вие опознавате поне малка част от мен. Аз съм една доста “скромна” натура, така че целия много трудно ще ме опознаете, дори и да имате честта да се познавате с мен тет-а-тет, както обичам да казвам. face to face and eye to eyе. Сега ще отделим време на нещо, което винаги ми е било интересно- музика. и нека това е поздрав, за всеки, чувстваш се поздравен. Шеметско (: