Nemo`s Gate

-Сигурен ли си? - попита тя.
-Сигурен съм.- отговори той - няма да си повече герой в тези неща.
-Но защо?
-Защо ли? Да, наистина, защо ли…

Двете невъзможности се разделиха. Тя тръгна по собствените си цветни представи за път. Той… Той искаше  сам да създаде живота си.  Без фалшиви радости, без фарсове, без голи твърдения.  без чувства. Без плач. Той беше просто един сив камък, който за момент си беше решил, че  в същността си може би не е камък. А тя- тя обичаше да лети.  Беше изтъкана от чувства. Нежни, тихи и жестоки. И по каменните му очи, се стекоха мраморните сълзи на нещо измъчено и смачкано. А в огледалото стоеше едно преродено същество, готово за бой. Никога повече нямаше да позволи това да се случи. Никога, по никакъв начин.

Прекалено много честитки станаха напоследък, кък? Ами, понеже вече няколко човека го направиха с мен, сега аз да го направя със всички. (Не, извратеняко, не говоря за това. А може би, за това точно говоря. Муххаха) Честит  празник на: Крис, Рени, Фани, Зу, Мими, Надя, Тео, Владко, Саско (тоз е чуждестранен, не знам дали важи, ама ко пък), Тансер, Кери, Меги,  Дидка, Габи, Митакус, Бисер, Бедрито, Мимито, Миро, СкручЪ, Алексей,  Арто, Тошко, още една Дидка, на цялата бивша формация, известна като 12 В клас, на цялата бивша армия, известна като випуск 2008-ма на Дойче Шуле (е, почти цялата) и честит  празник на всички знайни и незнайзни студенти. И да знаете, може би в осми има нещо повече. Не поредния повод да се напием, ами… Да де, наздраве! :D

Обичам Placebo.

А пък днес Рени има рожден ден!  Нека всички знаят. И нека животът ти да е усмихнат, щастлив, нека се докоснеш до всяка една мечта. Много, много, много любов (не че Крис не ти дава достатъчно ;D) ((но пък винаги може малко повече)). О, и да станеш инженер. Макар, че това се подразбира. И дано да си харесаш подаръка. На мен ми се стори удобен ^_^

Отново съм тук. И ще те пречукам. Бавно, и методично. Седмицата е 12-та. Скоро ще започне 13-та. До 15-та ще те счупя на две.  Ако не знаеш, да знаеш.