Още от както се обръснах за пръв път… някога си, не помня вече кога точно беше, та още от този момент, започнах да си мечтая ди с азтворя едно катинарче. Обаче тогаз гадното ми подобие наб рада, беше шибано и рехаво, и трябваше да се бръсне веднъж на две седмици. Сега, когато се бръсна по два пъти на седмица, реших да пробвам. И разочаровано осъзнах, че имам гадно плешиво петно точнокъдето трябва да е началото на долната страна- точно на брадичката. Пробвах какво ли не, за да го накарам да никне, ама йок… И оня ден случайно се загледах в баща ми… Човекът вече е на четирсе и кусур години (нещо като двайсе и ко те интересува), обаче има същото шибано плешиво петно, на същото гадно място. И в тоя момент осъзнах, че единственият начин да имам свястно катинарче е, да си го нарисувам. ;D Явно ще си седя с брадата евър. Ам мустак не ми харесва, козя брадичка не мога, катинарче не мога. Мамка му. Значи ще си имам брада от бакембард до бакембард. Не поска брада! Ам такава секси, дето не можеш й устоя :Р Но пък ме мързи да се бръсна да я оформям. То сега…О, вчера Мими ми взе най-яката шапка евър. Ама е слънчева. Обаче пък ми седи супер.Прави ми главата по-кръгла :D Айде много усмихнат ден, и отивам да се уча. Чудно ми е, след капо точни целия семестър по английски отсъствах, как ще си направя заверката…. Ама тъпо ми е да уча неща, дето съм ги учил в седми клас на ДОйчето… Довиждане кактуcи, лишеи, пъпеши, тиквички и фенки ;D
Писмено обещавам, ако успея да си взема всички изпити на тая сесия дето идва, втория семестър на втори курс да се стегна с адреналина който имах първия семестър на първи курс. Обещах!
Настървени глутници, решени да успеят,
създаващи Последния момент.
Мразим да протакваме,
ненавиждаме да чакаме.
Родът ни не е от спокойните.
Лесно се възбуждаме,
трудно се контролираме,
бързо правим грешки.
Не вярваме в съдбата,
нито в пътя,
нито в плавните идеи.
Решаваме проблемите ТОЧНО СЕГА.
Мразим да отлагаме .
Обичаме да чукаме,
чукаме за да обичаме. Не ни е присъщо.
Обожаваме тихия миг -
точно преди зазоряване.
Тогава, когато всичко е мъртвешко ,
ние раздираме туй було със дивия си глас-
ХЕЙ ГЛУПАКО, ЕЛА ПРИ НАС!
И ето там, някъде отсреща,
светлина се вижда.
Разгневен смелчага, излиза, крещейки.
На нас?
Бедният - мисли , че може да ни спре.
Поредната жертва на дивата орда.
Присъедини се, или умри, чува се хриптящ глас.
Силен си ,о да- силен си.
Силен си, когато трябва по гърдите да се тупаш-
и гордо над нас да стоиш.
И със нов отчаян вик, се изпълва беззвездната нощ.
Той “да” промълви, но нашите уши не чуха…
И след секунди, отново се давехме в тишината глуха…
И ако случайно здрач те застигне,
и чуеш нечии тихи стъпки,
не се обръщай, а бягай,
бягай, защото
ние сме там- бездушните същества,
хранещи се от пришълците във нощта.
DVD
14-та седмица. Винаги е една от най-трудните, да не кажа най-трудната. Обикновено тогава всички се сещат, че трябва да става нещо. И то на студентска глава! Бедните студенти, бедните студенти. Горките доценти, горките доценти. Но пък се амцибирам, че има само 10 дена до Бъдни вечер. ^_^ И каквото стане в 14-та седмица, си остава в 14-та седмица. Вчера взех абсурдното решение, че искам днес да предавма курсовата си по дизайн. И естествено, цяла нощ не спах, за да направя някакво подобие на сайт. Някъде към 5 часа приключих, и реших да се опитам да валидирам. 43 шибани грешки!Избистрих ги до къз 35, и изведнъж осъзнах, че редовете са 20, а аз виждал 40. Малко стряскащо е да установиш в 5:30 сутринта, че фокусът ти е разстроен. Не стига, че си счупих очилата, ами и да виждам двойно! Та, си викам- НЕ! Отивам да ям. Имаше много готяни топки в бял сос. И тука хора като Алексей да не си чешат езиците, това е МАНДЖА! Сосът е на основата на кисело млякко. Тъй де, сега е 8:20, и се чудя как ще я защитя. Защото чистосърдечно буквално съм готов да убивам, ако нещо ми се направи, и каже- ами не става.Е, не става, ама аз нямам време. Чака ме и курсова по САА, и контролни. Колко ли? Ами, ако приемем, че в седмицата ни има N учебни дни, имаме N+3 контролни. Е гати кефът! Някой тръбва да напише закон против това. Бедните студенти, горките доценти. И после защо студентската глава не била на мястото си. Ами защото я сечете в 14-та седмица! О, и каквото оцелее, бива ликвидирано по време на сесията. :Р Хайде, аз да си бия шута. Усмихнат ден на всички. И дано отново да завали сняг! ^_^
пп- един поздрав с едно велико изпълнение на Бохемска Рапсодия, в памет на най-великия- Фреди Меркюри. R.I.P.
Истината е въпрос на интерпретация, казал някой. Може би е бил прав. А може би-не. Не може да има повече от един отговор на един въпро. Всички лъжат. (Това е от Хаус).Точно в 7:00, добро утро от nemosgate.org, един странен блог. На един странен човек. (:
Понякога, понякога, ми се иска просто да затворя очи и да те видя. Мога го. Но не е истина. И никога не би било. Въпреки, че мечтата, блянът, те води към истината. Искам да се върна малко в училище. Просто така. Да ги видя как са. Интересното на времето е, че поне според сегашните възгледи, било еднопосочна величина. Тоест, не можеш да се обърнеш, и да тръгнеш срещу течението. Е, може и да го измислят. Но би било извратено. Искам да кажа, че миналото си е минало. Можеш да се завърнеш към хората от миналото. Хора, които ти липсват. С които си направил ужасни, и непростими грешки, но които въпреки това, все още те поздравяват из мрачните коридори. И в един момент осъзнаваш, че си някакъв шибан кретен, който изпуска важните неща, за сметка на имагинерните величини. Шибано. Лишено от смисъл. И единственото, което ти остава да направиш, е да се опиташ да градиш наново. Нямаш право да се оповаваш на миналото, защото то намирисва. Изобщо ти, дето мислиш да градиш наново… Ти като цяло миришеш. Но пък, всеки има право да опита, нали? И ако едно място не е достатъчно истинско, че да събуди нещо в теб… Еби го. Днес ми е епично. (: Значи, ще пуснем епична песен. Мдаа….
Момент така
Era- единствени по рода си. Е, желая ви усмихнат ден, и много усимвки. (Това е тафтология)