Някой ден ще събера някои неща от тоя блог, и ще издам някакво жалко подобие на книга. Може пък да се получи. В крайна сметка, днес и сульо и пульо могат да правят какво ли не. Защо пък аз да не издам “Книжка с идеи на мъсълта”? Примерно. Не знам. Мразя да ме правят на глупак. Не съм толкова умен, колкото си мислиш. Не ми пука. Искам просто да те целуна. И да те прегърна. И да затворим очи, политайки към Мечтата. ..
Колко мелодраматично :d А колко романтично би звучало-0 Искам просто да си вкарам езика в устата ти. Да се отъркам у теб. И да те чукам цяла нощ. Виж колко романтично може да се замаскират животниските ни желания. Колко красиво може да бъде представена грозната истина… И колко грозно може да бъде казано нещо толкова просто, и толкова нежно. Светът е странен. Спасението е хищник. Получаваш го. Но потреперваш от цената….
Скоро отново щеше да има шанс да пътува. Обичаше да путъва. По-рано го беше страх от това. Но сега, беше различно. Всъщност, всичко беше различно, от както срещна нея. Тя му показа един нов свят. Свят, изпълнен с идеи, цвят, и нежни Изгреви. Свят на закачливи погледи, и преплетени ръце. Свят в който усмивките им се срещаха с битието и му предаваха по-друго значение. Значението на две хармонично свъразни съзнания. На две сърца, туптящи като едно. На две души, така преплетени, образуващи нещо истинско и цяло. Нещо красиво и неотразимо. Нещо свързано с Вечността. А той ли? Той искаше отново да пътува. С нея. Навсякъде. И винаги.
Цяла нощ бях навън по работа. Някъде около три часа влязох в колата да си почина малко. Пуснах радиото. Беше StarFM. Напомни ми смътно за нещо. Затворих очи. Прегърнах празната седалка. Тогава осъзнах, колко много ми липсваш.Осъзнах и нещо друго. Имаш ли си на идея колко много те обичам? И колко пусто е без теб…
Двуличието е метод за оцеляване. Но не прекалявайте. Искам да кажа толкова много неща, но ми липсват думи. Бях в София. Доверих се на човек, а когото не трябваше да се доверявам. Доверих се на друг човек, на когото имах вяра. И кръгът се завъртя. Искам да кажа нещо за Сони Сервиз Русе. Според моите лични виждания, никога повече няма да си заведа там телевизор на поправка. Никога по ниикакъв повод. Сложили някаква кака на средна възраст, дето й е крив ссветът, да приема телевизори. При което отивам аз така и казвам тъй и тъй телевизорът ми не включва добре, явно нещо захранването. И тя ме гледа, примлясквайки, и ме пита за имена и телефон. При което аз с готовност спооделям, и добавям да ми се обадят, като разберат какво му има и да ми се каже колко струва. Защото все пак телевизорът преди 7 години беше 100 лева. Да не стане да платя колкото телевизора. Не така, ами сякаш казах- ремонтирайте ми го колкото и да струва. След два дена получавам СМС (явно дори не се и обаждат на клиентите си), че телевизорът бил готов. Намръщен, и някак си предчувствайки какво ще стане, отивам във Сони Сервиз, и там същата оная кака ми се изцепва 43.60. И аз моля? И тя сменихме зхранването. И аз- нали Ви казах да ми се обадите?! И тя- Ама ние до 50 леа ги ремонтираме без да се обаждаме, трябва изришно да е опоменато в заявката. И аз- НАЛИ ВИ КАЗАХ ВЕ! Честно казано, идеше ми да вдигна скандал, ама си казах, айде… НО пък си направих един извод, и съвет към читатилите от Русе- не си носете телевизорите в тоя сервиз, който се намира на дъното на улица Студентска, посока Руското консулство. ЗА нещо, което е нормално да ви вземат 20 лева, те ще ви вземат 50. Това за мен е злоупотребяване с доверието на хората. Следващия път, като ми се наложи да се прави телевизор, няма да го дам на тези хора.
И така, за пръв път оплюх някого системно в блога си. ДО сега за две години не ми се е случвало, но в един момент чашата прелива.
Каквоо друго имам да разкажа? Напалм. Залях си стаята със спирит, и драснах една клечка. Почти направих пожар. Но от тогава не съм виждал мравки. Да видим до кога ще остиска. Ако пак се появят, ще поовторя процедурата. САмо че тоя път като реше да гася мястото, няма да го заливам със спирт, ами с вода :D Ох. И нека завършим с една много красива песен, която не мога да спра да слушам последните дни. Разбира се, пак е на безсмъртните и вечно актуални - неповотиримите пичове от Металика:
Де-жа-ву. Шибани испански, не заслужаваха. Знам, казах го и преди две години на европейското. Шибан октопод! Голяма сензация беше той…. Отдавна не съм писал. Чувствам се гадно тази вечер. Нещо, което изкюличетлон много исках да се случи, и което щеше да се случи… Е не се случи. Аз съм си виновен де. Защото съм смотан. ама еби го. явно не си ми съдба. Не че има съдба де. Ох, и така де. Наистина не знам какво точно да напиша. Малко ми е трудно да опиша колко празно се чувствам в момента. Не че много ви интересува. Не би и трябвало де . Би било странно да ви интересува какво чувства някой си, използващ звучното име Никой. Ама еби го. Нека затворим очи, и послушаме музика… КАто че ли друго не ни остана. :/