Напоследък нямам нито енергията нито желанието да поддържам каквито и да е отношения с когото и да е било. Какъв е смисълът да се пъна за някого, след като накрая пак стават лайна? Всяко едно отношение, води към едни определени лайна. Простичкият извод е- без отношения=>без лайна.
… но си имаме две чалга радиа. Радио Вероооника, радио Веселиииииина. Радват русенските сърца със своите хитове, които разхлаждат в жегата, и сгряват в студа. Там някъде в някой ъгъл можете да ме видите мен как кълна, че Z-Rock не излъчва в Русе. общо взето във всички големи градове излъчва, но в чалга столицата на България не! А радиото си е меко казано върхарско! От около седмица го слушам онлайн. Уникално е. Преди бях на StarFM, и продъжлавам да си го слушам в колата де, но прибера ли се, надувам Z-Rock. Даже не съм сигурен дали се пише така името. Но е уникално добро. И доста тежко. Имат си специално предаване за метъл музика! Но чакай чакай… ние тука у провинциЪтЪ слушами пуп ФулК ХиТоВи От ВчЕрА И днИеС! Тия тъпи метъли и рокаджии да ходят да се ебат! Ще си почешем шкембетата, ще си покажем пъпчетата, ще се оригнем звучно, и волно ще заприпкаме по ритъма на Ивана, Драга, Петкана, Димитричка и т.н. дА ЖиВеЕ ПоП-ФолКът!!!
NemosGate.Org си търси нова концепция. Нещо от рода на De*t*ny? FUCK IT! или Порталът към твоето въображение. Абе чудя се с какво да го сменя. Ако някой от читателите има идеи, да сподели. Забранява се на читателя Александър Павлов да коментира :D
Здравейте. Крайно време е за промяна. Заебаваме апатията, загърбваме депресията. Погребваме чувствата. и си живеем с спокоооойно. За сега. В крайна сметка фактът, че ми е убииствено самотно, и няма с кого едно кафе да пия точно на този етап от живота ми, надали вълнува някого. (: За това си решавам, че и мен не ме вълнува. Майната му. :) Има далеч по-интересни неща от това да излизаш с хора. Ебал съм го.
Дали вече да не слагам етикети- Неподходящо за нежни уши? Майната му
Имало едно време една сива и безлична дупка, пропита със влагата на пресните сълзи на една изгубена душа. Душа, която не знаеше целта на съществуването си. Човек, който отчаяно се скиташе в нощта и всеки път намираше себе си- студен,безжизнен, мъртъв. Лишен от топлината, пленник на беззведния мрак. Приятел с безлунната нощ. Къде ли беше Изгревът? Къде се криеше слънцето? Защо отново отказваше да озари пътя му? Да вдъхне смисъл на съществуванието му? Да го избави от демоните на нощта. Неговото слънце отдавна го нямаше. Замина. Някога. Някъде. И взе със себе си и звездите и луната. Но той нямаше нужда от тях. Защото тя винаги оставаше. Каквото и да се случи. Тя винаги беше там. Противно на всякаква логика. Против всичко и всеки. Тя винаги беше там. И винаги му подаваше ръка. В пустата, празна, беззведна нощ, огнената й ръка отново се протегна към него. Той усети топлината й.И се усмихна- на светлината й. Не беше сам. И никога нямаше да бъде. Тя също.
През нощта на някоя тераса. Със затворени очи. (=