Кой умник ме кара да запиша магистратура?! И въпреки всичко, тази магистратура има една изключително положителна страна, която засенчва всички негативи. И това си ти. И добре че си ти, защото ако не беше, вече да съм се отказал.
Тази сутрин се опитах да стана в 5 часа, че да уча. Станах. Мигнах, казах добро утро и легнах пак. И се събудих към 7. Ставай, оспа се! Идиот.Сега се мъча да си дооформя глупавите лекции преди да отида на глупавото упражнение по бази данни. Аха… Все ми е на ума. Поне си направих програмата за дипломна работа. Остава ми просто да създам записката. За съжаление, създаването на запсиката не е толкова просто. Спомням си, на минлата ми дипломна работа ми трябваше 1 месец за програмата и над 1 месец за глупавата записка. Но сега имам странното усещане, че ако се хвана вечерта, сутирнта ще съм готов. И сънувах много странен сън с мъжки дупета. Благодаря ти, о гей порно… (не питайте)
Баня, баня, баняяяя! Студ, студ студ! Да се къпиш рано сутрин с вода, която няма нищо общо с топлата и после да се ръгнеш в стая с изключен радиатор… Това не е пич. И си решаваш, че ще издадеш характерния звук: Дзъ. Дзъ. ДЗЪ! И също така ще си кажеш - *възмущав*. Дааа, мъжките зърна не трябва да настърхват! Оня ден гледах едно 20 минутно клипче, в което се обясняваше как мъжете можели да пускат мляко. Еби му майкатаааа. Звучи кравешко. Ама пък жените и те могат! Даа, на тях повече им ходи да пускат мляко! Да, сега прозвуча все едно един замръзнал сексист, обясянва как жените са крави! Не, не са! Те са си… жени. Е, то жената не е човек като човека. Нито шофьор като шофьора… Не бе, шегувам се! (или пък не.) Всичко зависи от степента на мъртвизъм. Не, не не. Не съм сексист. Познавам жени, които могат да ме сложат в малкото си джобче относно шофиране. (Поздарви на кака Стаматка, баба Сийка, леля Пейка). Даааа. Не ги познавам тия хора. Но ги поздравявам! Да, междудругото, действително една жена може да се казва Пейка. Може ли и люлка… Оуу, оная вечер както си седяхме с Малкото в колата и реших, че трябва да сляза и да се люлея. Беше яко! Щото люлката беше мокра. Тоест снежна. А гъзът ми беше сух. Когато приключихме, люлката все още си беше снежна, но гъмът ми вече не беше сух. Изгоре! Тоест… Абе, направо се подмокрих от кеф. Еби го.
Напоследък си реших, че мноо ме кефи да опъвам ръчни. Благодаря ти, мила! (Наистина!). Понякога човек открива разни неща от себе си, които попринцип никога не е мислел, че ще седят правилно. Ама на!
От днеска спирам да го ям. Щото съм станал прасе и половина. Целта на занятието е, да смъкна половин прасе. Грух.
Сега, въпреки, че все още се чувствам студ, трябва да взема да си обуя гащари, да се избръсна и да изляза да слагам програмата в библиотеката. Не, чакай.Преди да изляза мисля да си облека и блуза. Не за друго, ами… дааааа. Ще изгелжда секси да се разхождам гол до кръста по средата на улицата в зимна утрин… ама може ме арестуват и да ме накарат да духам за промили. Щото ще съм съмнителен. Еби му майката. Не може ли просто един луд, луд луд пич да тръгне да се разхожда гол в зимно утро. Мнееее, светът е твърде ограничен. Различните изпъкват. Даа, нося бакендбарди! И хората ме гледат странно. Обаче аз съм Пич и не ме ебе!
Поздрав, поздрав, поздрав… Гащи! Трябват ми гащи! Но първо песен… Дааа… Песен, песен…. Деа. Песен. О солеее миииио… цап! Да, да никого не мразя чак толкова, че да му пея… Е, има някои изключение. Но неееее. Та, песен, песен, песен….
Песен!
Оптимистично.
пп- забележете, как мацката НЕ може да скача на въже. И когато уж се научи, как постоянно сменят кадрите, защото тя все още НЕ може да скача на въже. А в последните секунди просто си падаааа. Еби му мамата. Обаче пичовете… Баси яките!Да, осъзнава как прозвуча. Обаче аз харесвам жени. И по-точно една строго определена. Едно Малко такова… Дето си го :*
Може би дължа обяснение какво точно се случи. Спрях блога, защото с него нараних човек, който ми е изключително присърце.След като същият този човек няколко пъти много настойчиво ме помоли да го върна, накрая се предадох и го направих. Защото тя ми каза, че простотиите ми я разсмиват. А няма нищо по-красиво от нейната усмивка. Така че… Да. Отново сме на линия. Очаквайте глупости… когато ми дойде музата. ;>
Здравей. Сега те гледам как си се излегнала и ми се усмихваш. И ме юркаш да напиша нещо. Зло същество! Обаче си толкова сладка и миличка, че реших все пак да напиша нещо.
Обичам гласа ти. Сега ми викаш и ми се караш. Пиша. Пиша и пиша. Е, не пиша това, което ми крещиш да пиша, но пиша друго. :Р Не, не ме крещиш. И не, не те лъжа. Наистина пиша. Аз никога не съм лъгал Слънчо! Защото Слънчо блести! И мрънкаааа. Защото иначе забравяяяям. И е толкова безбожно сладка. Слънчо. И аз съм толкова мъртъъъъъв…. :*
А това е песен, специално за нея, поръчана от нея. ;D
Мина време, Слънчо мое. И отново те изпратих на тази грозна и студена гара. Тя е такава, само котано влакът идва от към Румъния. Влакът- огромна и тежка адова машина, която те грабва и те отдалечава от мен. А ти потъваш в нея, защото така трябва.
Колко бързо мина тази седмица. В която със всичкия си “акъл” просто тръгнах към теб. Като пич с цел. Километър след километър в кака ти Сийка. Целта ли? Беше ден за цветя! Е, разбира се нищо нямаше да се получи без съдействието на Туниту. Тя е пич. Евала! Никой не ме разбира какво пиша, нали? Добре, нека да обясня на страничните наблюдатели- Слънчо трябваше да получи цветя! Където и да е. На тази дата, Слънчо получава цветя. Защо ли? Защото така! (Това е оправдание на жена в цикъл.) Не, не съм в цикъл. Нямам цикъл! И тъй… тръгвам си аз в посока Стражица. Въвеждам в кака Сийка малката (навикацията) Стражица и дум… 400 километра. Ъ? Ей, без малко да тръгна… Ама то имало и град Стражица и село Стражица. Реших си, че като по-пич ще ходя към града. (300 километра по-малко все пак). И си тръгнаааах. Доста се колебаех дали да тръгна междудругото, защото имах чувството, че Слънчо ще ме обезкости, ако се покажа там. (Или недай си Боже обезкосми). Обаче си казах- Мечка страх, мене не. (Мечката остана на леглото ти!) И тръгвам. Добре, че си взех навигацията, защото първата отбивка я пропуснах. (Въпреки навигазията!). И си спрях, обърнах си на завоя като Пич и си се вкарах у филма. Даа, току що разбрах, че няма да мога да говоря с теб. *взъмущав*. Нищо, га баба е била като мен също е нямало телефони. Ти пък ако искаш да ме чуеш, ще намериш начин. Мухахахаха. Пътят за Търново е по-як междудругото- напред напред и напред. А, аз и до Търново ходих. Ама за това друг път. И така, хващам си първата отбивка и си вакам- яко празен пъът. И след това втори разклон и трети и четвърти. И осъзнах, че след всеки разколн, пътят става все по-тесен. Но нищо. Аз тряяше доставя цветята. И според инструкажта на Туниту, трябваше след село И… ИИ…. Николинчево. Или нещо такова, та то било последното село преди Стражица. И там почвали едни големи гадни завои…. И аз реших, че ми се пика. Обаче, като примерен гражданин, отбих и си стигнах до извода, че тряя си заключа колата, че да не я открадне. Даа, естествено, ключовете останаха вътре. Добре, че имах резервеееен! Мухахаха. Бате Дидо е готов за всичко!
Паля, гася и тръгвам. И влизам у село Град Стражица. (много яко градосел междудругото!). И чакам да видя голямата табела “Добре Дошли”, за която Туниту ми каза. Нямаше такава. Обаче си отбих като пич и призвънях… 5 минути след това, тя цъфна и ме заведе на един паркинг, където си мислех, че ще ме обезчестят анално. (Шегувам се, не мислех така. Но можеше.. ;d)) При което, аз се скривам зад един бус и чакам да ми докарат Слънчоооо. И й се обаждам и си говоря с нея. Беше много забавно, защото тииии се усети, че съм тааам, чак когато застанах пред теееееееееб! Нов най-як момент!
Следва продължение, защото Дългът ме зове. (Кака Сийка таксиметрджийката… ) Еби го..
Искам да се усмихнеш. Сега! Защото ти си най-слънчевото момиче! И аз те мъртва. ;>