Nemo`s Gate

Едно разискване на тема любов.

Що е то любов?

Нещо абстрактно. Учените го обясняват с химическа съвместимост между два индивида. Демек флуидите на единия радват другия и обратното.

Аз си го представяйхкато готовност да направиш всичко за другия човек. Да даваш, да даваш и да даваш.

В последствие първата ми целувка и първото ми нещо като гадже ме приземи много яко. Да я наречем К. Тя си знае коя е. По-късно друго момиче, да я наречем Д,, ме накара да се позамисля върху нещата. За миг даже си реших, че все пак има любов. После… Да. Жената не седи по един мъж и тва е.  Я. Тя ме обичаше. И беше готова на всичко за мен. Жалко, че адски късно го оцених. Продължих да не вярвам.

-И. Какво направи тя?   Как постъпи? Защо постъпи така? Къде отиде? И защо остави такава зверска празнота след себе си?

Любов… Какво прави любовта ли? Чупи ти душата. На малки стъклени парченца. Всяко от тях боли. Нечовешки много. А ти ги взимаш в шепа и стискаш.

Да имаш щастлива връзка?  По-скоро бих допуснал, че има съдба. А то няма. (Да, Мел, няма!) Забавно е, когато не можеш да се защитиш. :D

Любовта е тема, която не съществува. Някой ден тя просто ще позвъни на вратата. Ти ще отвориш и ще погледнеш невярващо. А защитната апатия няма да ти позволи да я познаеш.

Може би Мел беше права, като каза че ние мъжете бързо решаваме, че обичаме. И все пак…

Фата моргана.

Това са мечтите ни. И надеждите. Силно изкривени през хоризонта реалности, до които не можеш да се докоснеш. Протегни ръка към необятното. Живей с копнежите си, малко човече. Те няма да станат нищо повече.

Бях решил да правя цял фотоалбум тука, със стори, ама после си реших, че преди да го пусна, трябав да го покажа на всички, така че реших да не рискувам.

Но ще сложа 1 снимка пък, квото стане.

Ей тва са хората, които направихе двудневното море на Море. ;>

От ляво надясно- Дидо, Свет, Мел, ми май майселф, Крис, Владо.

Иии някак си трябва да сложа и ей тая снимка

И понеже съм се прибла… не помня кога.

Лека нощ, утре ще сложа Албумя. ;>

От общо два. ;>

Уж нямаше да ходим. После някъде към 12 реших, че ще ходим.  И тръгнахме. Импулсните решения са доста интересни. И тръгваме си ние с кака Сийка, чиито бензинопроводи леко така текат, чиято задница всеки момент ще се срути и която на моменти губи мощност. Без идея къде ще спим, без идея дали ще пристигнем живи. Е, казах го на момчетата де.

Реках- момчета, може да спим у колата.

И те- ми ок.

Тва за вероятността от бум им го спестих. Не знам  що.
;D

ПО едно време минаваме ние покрай РАзград и звъня аз на Алексей. Звъня 1 път. Втори път. Трети път. Четвъти път. Пратих смс. След 10 минути опити за се свържа с него, реших че е умрял. И си продължихме по пътя. Скърбихме за него 3 минути и 41 секунди. След това си пуснахме музика.

Във ВАрна беше пич. Видяхме се с пич с кодовото име Гриша. Но по-важното е, че се видях с Малкото Зелено Трамвайче, на което казавм Ан. Тя се представя като Свет. Но Мел, Иив и Джон ще ме разберат.  ПОнякога забарям истинските имена на хората.

То пък защо казвам “беше”, след като още сме там. Крис е надул някво грътско. Всеки момент ще му се случи случка. На чалга нося само ако има яка мацка наоколо. Въпреки, че тогава ми е трудно.

Сутринта мисля да ходя да снимам изгрева. МИслех да стана  в 5. Но Крис обеща да навие алармата за 4. Просто да си знаем, че е 4.

Неделя, 4:01

Кристиян умря.

Още не съм изкарам снимките.

Сигурно утре ще и кача. Най се кефя на снимките със Свет. И снимките на които летим пред катедралата.

We`ll see ;P