Nemo`s Gate

От желанията, до вечността. Току що осъзнах, че в папката с дискографията на Nightwish, имам друга директроия, именована Nightwish - From Wishes To Eternity (2001). 2001…  Нямам думи. (+ Бил на 10 години, и представа съм си нямал за съществуването на тази уникална група. Е, новото й име е Nightmare, но това е друг въпрос, който вече е бил разискван, и най-много да предизвика само спорове. (+

    Започва понеделникът. Началото на четна седмица. Надявам се, да е хубава седмица. Сигурен съм, че срядата ще е хубав ден, защото един много важен човек за мен има рожденден тогава. :P (Не, няма да издам все още коя е тя. ;P).Упс, вече се установи, че е от женски пол. (+  Както и да е. Сега си стоя в стаята, току що излязъл от банята, и се негодувам срещу идеята духалката да духа срещу мократа ми блуза, а не срущу зъзнещия аз! Но пък иначе, ще трябва да отида в университета с мокра блуза, което също не е за предпочитане. Решението е, да си купя още една духалка.  Хубаво решение, ама не ми се дават пари сега за глупости. Ще си зъзна и това си е. Поне на блузата ще й е топло. Блузите могат ли да хванат пневмония?  Е, аз не съм блуза, но мисля, че имам солиден шанс да хвана нещо такова. Пневноминя, не блуза! Междудругото, днес телефонът ми започна да звъни към 7 часа. Към 8 някъде си реших, че може би трябва да стана. И ставам рязко, и изведнъж установявам, че със самото ставане, и телефонът изхвърча в другия ъгъл на стаята… Ма той бил на одеалото… Е, няма как. Първия полет на тази Нокия беше установен във време около 8 часа +2GMT. Същият приключи успешно, след приземяване на обекта върху чегъл. По обекта няма видими драскотини. Може би ще му остане само лека психическа травма от преживяното, но се надявам, все още да ми дава да говоря по него. Кашлюк. (Това беше намек към блузата, да ми върне духалката.) Докъде я докарах, да правя намеци на блузи…  Както и да е. Вече се чувствам почти сух. Илюжън. (+ Всъщност, все още ми е мокро, студено, студено, студено, и мисля, че студено. Споменах ли, че ми е студено? Стига си чела толкова. И ти колега, стига чете. Отивам да се стопля. (+

Тази публикация, е кръстена на най-прекрасното същество в този РУ. И единствено тя се сети да ме коригира за “есенция”, е “сентенция”. Което си беше наистина грешка, на която си заслужава да се обърне внимание, а не някакви си разместени букви от бързо набиране, на който бат ви Павлов никога не пропуска да натвърди, въпреки създаването на десетте правила на блога. ;D . 

“Това е невъзможно!” - казала Причината. “Това е безразсъдство” - отбелязал Опитът. “Това е безполезно!” - отсякла Гордостта. “Опитай…” - прошепнала Мечтата…..

Ето за това си говорим. Изключително красиво, изключително непринудено и…  Запазва се в съзнанието. Опитай, прошепнала мечтата.  Отново засягам темата за мечтателите, и останаха ли хора от нашата порода в това странно общество, в което на мода са мимолетните връзки, 15 годишните курви, правещи секс от 12 годишни, празните погледи, стремежите към бездушно щастие… И ако някъде се появи малко цвят, цялата тази сива, мъртвешка маса, се нахвърля върху него, и го разкъсва бавно, но сигурно.  Мечтата… Защо е мечта? Защото е недостижима. Блян, издигнат на пиедестал, към който се стремиш сляпо, ден и нощ. И когато я достигнеш… Тя става нещо земно. Като fallen angel. (На английски звучи по-добре!). Ангел без крила… И тогава, се появява нова мечта- още по-дръзка, и още по-недостижима от предната. И животът ти отново придобива смисъл. Опитай, казала мечтата. Опитай, следвай ме. Аз съм с теб…

пп Специални поздрави на Варненските ни момичета- Надя, Влади, Мария, Ради, да не забравяме и Ивчо (който отговаря само на половината описание),  И ей, липсвате ми, приятели… Дано се оправите в тази варненска джунгла. И не спирайте да преследвате мечтите си. Да черпим от живота мечти, да даваме на мечтите живот… (Това също е изключително добра сентенция. Пишеше я на едно табло в кабинета по физика. От жена учен е, но не умея да помня много имена…)

   Това е една гениална есенция.  Казано на по-литературен език, винаги има някой над този, който си мислиш, че е най. Всеки батко, си има батко. Просто уникално добре звучи.  Ако срядите в нечетна седмица не ме довършат, то нищо не може да го направи. Меко казано отчаяно ми е, но така ще бъде. Казаха ми- Въпрос е на свикване… Какво свикване, аз два пъти си минах покрай колата, и не осъзнах, че е там. Името си не мога да кажа. Въпрос на свикване. На когото не му е било на главата, той може да приказва с лека ръка за това. Аз честно, в момента съм пред психологически срив.  Толкова много неща имам да правя, толкова малко време имам…  Просто няма накъде повече…

   Добро утро. Започва нечетна седмица. Преведено като за простосмъртните, това ще рече по-тежка програма, две упражнения по физика, десетина 7-8  часа повече лекций и ПУ-та. Но пък след нечетната, идва четната. Аз съм фен на четните седмици. Трябва да им основа фенклуб, да ги издигна на пиедестал, и да ги почитам и уважавам. Леле, сънувах, че съм пропуснал упражнение по физика. Беше супер стресиращо. И супер много й се молех на онази даскалка да ме пусне.  Толкова ме е стесирала въпросната персона, че няма накъде повече.. Много ли липсва българския език. Вчера от носталгия, си разтворих литературата за 11-ти клас и четох. Четох, четох… И като че ли пак почувствах присъствието на Гинка Кръстева, колкото и странно да звучи. Истината е, че да си математик, почти винаги означава, да не си особено на “ти” с българския. А аз това за себе си не мога да го допусна. Обичам езика си, обичам правилата му, мразя да гледам хора, незнаещи елементарности- като пълен и кратък член например. Не искам да се превърна в такова животно, което за сметка на българския, ще знае как се смятат матрици и детерминанти. Бла! Искам да си ги науча и двете пък. Междудругото, вчера получих един от най-милите подаръци за рожденден, който съм получавал през живота си. Картичката беше меко казано уникална. Никога, никога през същестуваванието си, не бях се чувствал толкова специален, и уникален, от колкото като четях това. Беше написано с толкова любов, с толкова внимание, с толкова… Не знам, не ми стигат думите да го опиша. Публично искам да благодаря на този човек. (hug). Няма да споменавам името ти, за да не се издразниш, но това беше нещо, което ще помня винаги. (hug).  ОХ, времето наближава.  Все си мислех, че имам от 8 лекций, пък то било от 10. Е, една добра новина в моя архив. (: Но пък започвам с ПУ по Програмиране… Зузи ме наплаши за тази даскалка, но ще видим какво ще стане. В крайна сметка, аз съм човек, минал през гимназията. Нищо не може да ме стресира. (Надявам се… :D) E, толкова. Утре пак. (:

Това си е чиста проба съобщение. Върнах старата тема на блога. Определено по ходеше. Сега съм в процес на търсене на по-добра от текущата, но нищо не откривам…