Nemo`s Gate

   Извъртях си всичката музика. Ама до толкова взе да ми писва вече, че ми иде за се застрелям. (Не спокойно, платил съм бая пари за хостинг, така че поне една година напред, ще съм жив… Надявам се…) Та, ставам си аз сутринта. И решавам да си отворя Ютъбето (ама как звучи…), и гледам на заглавната страница…  И виждам това- http://www.youtube.com/watch?v=R-fJ9ROrW08  . Placebo. :) Една позната много превъзнасяше Placebo, и си викам, чакай да видя що за стока е туй.  На визия определено не го докарват… Това е от онези свежарски песнички, които като ги чуеш си представяш едно, а като видиш клипа, и се отчайваш. За това само ги слушаш. Типичен пример за този тип песнички е  http://www.youtube.com/watch?v=7TYzM7qB298 . Sunny hours. Е, когато я слушах, си представях няколко батковци на плаж… АМА БЕЛИ БАТКОВЦИ! (+ (Не съм расист!)  Път то цяла тълпа от разни хора, и не можеш да разбереш кой, как и защо. Но пък песничката е изключително свежарска, и адски много радва. Но само на слушане. Клипът не го докарва на визия. Точно както и клипа на every me and ever you. Междудругото, покрай въпросния клип, установих, че SUCKER на английски означавало бозайник. (+  А бозайниците са смукачи. (Млекосмучещи). Пък явно и други неща може да се смучат. Може би от там е дошло и нарицателното значение на въпросната дума.  И така де, въпреки че открих Placebo, продължавам да съм в музикална криза. Всичко ми омръзва, а навън е студено! (Това няма общо с музиката.) Всъщност, може би има малко, защото не мога да се разхожадм пеш без да слушам музика. Мда, силно зависим съм. Но аз мразя зависимостите, за това напук на всичко ще си тръгна без mp3-ката утре. Хайде, осъдете ме! Ох, свежарско, свежарско, но моята натура е далеч от идеята за свежарското. Заобиколен съм от разни доценти, които искат да не запиша втора година в РУ… Само времето ще покаже, дали ще пъкленият им план, и Теорията на конспирацията ще се осъществят. До тогава… Можем само да дерзаем. (+

пп  Скромен съм. И интелигентен. И хубав… И красив. Ама тези са синоними. Всъщност, едното е по-висша степен на другото. Всеки красив човек, е хубав, но не всеки хубав човек е красив. Това като всеки германец е немец, но не всеки немец е германец. (Имало и други немци бе!) Забравих немския… Не че ми трябва. Guten nacht meine Freunden! :)

Хубаво е на човек да му се случват хубави неща. Като на моята милост вчера. ^_^ Междудругото, наспах се! Ама толкова яко се наспах, че пак мога да изкарам 10 дена без да спя нормално. Легнах си към 9 и 30, и съм станал току що (тоест 9 часа сутринта.) Най-сетне нормален сън. Пък след малко трябва да ходя на лекции по програмиране, а в Русе а такъв бакър… БРРР! А пътят ми към университета е 30 минути… БР на квадрат! Да се надяваме, че ще удържа. Е, ако ми стане твърде студено, винаги мога да легна на релсите да ме сгази някой влак. Не, не, няма да го правя, ако ще да замръзвам. :Р Искам да позравя аудиторията на блога си с една много свежарска песен -> http://www.youtube.com/watch?v=B9JLoMy3r0I Благодаря ти за спомените. Май само те ни останаха… Спомените за хубавите, и далечни във времето неща. Мда. Красиви са… Но животът е еднопосочна величина. Въпреки, че съм чувал теза, че Вселената се върти в една посока. В един момент, спира, и се завърта в другата посока. И времето тръгва назад. И после пак, и пак, и отново, и отново… Значи теоретично е възможно да се върна в училище. Това пък ме навежда на мисълтта, възможно ли е, в момента Вселената да се върти наобратно, и всъщност, това което възприемаме за правилен цикъл на времето, всъщност да е обратен такъв? Всъщност, нямам нито нужните познания, нито нужния опит за да кажа нещо със сигурност. Но имам цялото въображение на света. (= И както е казал някой- Всико се връща. Някой ден, ще се върна там… Ще се върна в дните….
пп Отдавна не съм го правил, но надявам се кафето да е било освежаващо, Влади, липсваш ми Нади (ГУШ), Мария, компютърът ти е готов, но това не значи, че не ми липсваш, Ради,Ради, РАДИ! (гуш), Ивчо, Ели и всичко знайни и незнайни познати, които са далеч от тук, и четат блога ми… Липсвате ми. (:

   Не обичам така. Не обичам да се чудя дали постъпвам правилно, и да се тревожа за нещата, които ще се случат по-нататък. Истината е, че ми липсват някои оределени неща. А зад ъгъла видях едно дете…Вчера гледах един страхотен филм - май се наричате “Специален доклад”. Пак екшън, но екшън със замисъл. (: Днес пък се събудих с мисълтта, колко ми липсва Надя. Наде, вярно че във Варна има много батковци, ма не забравяай русенские такива ей! (+ Иска ми се да поразсъждавам върху някоя философска тема, но точно сега на ум ми идва точно едно нищо, и се чудя, какво точно се случва. Вчера ми заявиха, че съм електричар… Никога не съм се възприемал като такъв. Аз съм човек на… И аз не съм много сигурен на какво…Напоследък като че би действително се превръщам в човек на точните науки. А тези тип хора, никога не са ми допадали. Лишени са от въображение. Спазват някакви си закони, и съществуват в някакви рамки. Да се излезе извън тези рамки, за тях е немислимо, невъзможно, недопостимо… Не, не съм такъв човек. Не искам и да стана. Няма и да бъда. Рамките  са нещо твърде ограничаващо. Е, ваниги трябва да ги има, но не трябва да си ги слагаш толкова близо до главата… Часовото пазстояние между това, и последното изречение, е около… 12 часа… Ходих на физическо, и после се закрастих в общежитията… Случайно попаднах на един репортаж за наркоман, който обясняваше, как 10 години вземал хероин ли беше, кокаин ли беше… Абе, някакви шетни, както ги наричам. Стана ми жално. Стана ми и противно.  Противно-жалновидно. Това да си зависим от нещо, каквото и да е било, е меко казано неприемливо за мен. Особено от отрова. Предполагам, че ако четете блога ми отдавна, знаехе отношението ми към алкохола, цигарите и наркотиците. Неприемливо. Глупаво.  Странно? Не, странно, по-скоро… Да може би странно е точната дума. Странно ми е, как млади хора се погубват с глупости. Зарибявка било…  Някой ме зариби. Това е редовната фраза. Ами ти глава имаш ли си на раменете, че някой те зарибил? Глупаво е. Странно е. И ми е толкова изморено, че надали звучи смислено. Но пък идеята е, че зависимостите не струват.  Просто са жалки. Това е от мен за сега…

Сигурно се чудите, къде се губя напоследък? Ами доста неща се случиха. Но главного нещо, което ме спираше да създавам публикации, беше любезното ми изгонване от хоста на Смърфчо, и предприемането на действие от моя страна, за набавянето на нов, и самостоятелен хостинг. Не обичам онлайн плащания, банкови преводи, и темподобни шетни, но като се налага, се прави. И като се прави, се прави както трябва. :Р И така… nemosgate.org . Първият ми домейн. (+ Първият ми хостинг. Но пък си заслужаваше. Поохарчих се, но си заслужаваше. Защото си обичам блога. Обичам и да споделям с публиката. (: Наближава 13 ноември. Тогава официално правим 6 месеца съществувание. Може да се измисли нещо за празнуване… Както и да е. Добре дошли на новия хостинг. Рубриките официално се подновяват. Дерзайте. :)