- Студено ми е, мамо!
- Постискай още малко.
- Но, мамо, студено е!
Уморено жената съблече дрипавото си кожухче, и го метна върху малката си дъщеричка. Детето нежно се сгуши в него, и се усмихна. Усмихна се и треперещата майка. Нещо вътре в нея я сгряваше, въпреки всичко. Вътрешната топлина, която излъчваше, когато малката беше щастлива. Нищо не можеше да я повали в такъв момент. Майчинският инстинкт беше по-силен от всякога.
* * *
Беше студено. Сутрешна, смразяваща хлад. И все пак те бяха навън. Две горещи тела, хванали се за ръце, които се разхождаха по брега. Вълните се бореха за това да се докоснат до тях, с надеждата да почувстват изпепеляващата им топлина, а те крачеха уверено напред. Напред към всяка една буря, към всяка една усмивка, трепет, всеки един слънчев ден, и всяка една лунна нощ.
- Вярваш ли в Съдбата?
- Вярвам в теб.
- А в Съдбата?
* * *
- Знаеш ли?
- Кажи ми.
- Не ми харесва тази музика
Двамата излязоха в тъмната нощ. Чувството беше странно. Те се страхуваха от него, и въпреки това умело се носеха към неизвестното. Защо хората се страхуват от тъмното? Какво има след Смъртта? Истината за Вселената? Уличната лампа изгасна. Две мъжки устни се долепиха една до друга. Някъде в далечината долетяха звуците от Hotel California на Eagles. Това беше музика.
* * *
Нощта се беше превърнала в жарък, летен ден. На едно просто легло, в една гола стая, лежеше човек. До него беше коленичило малко момиченце, и го държеше за ръка. Беше толкова красива. Нежната кожа на ръчичката й, контрастираше ярко със сухата и бледа такава на умиращия. Някога всички сме били деца. И винаги ще я търсим…
-Мамо…
-Дядо!
- Мамо…
* * *
- Слънцето залязва!
- Но то пак ще изгрее, нали?
DVD