2. Дъгата

Author: NeMo  |  Category: Обща каТегория

С теб се запознах. Една студена януарска вечер.  Не исках да се озовавам в стаята ти. Стана случайно. По задължение. И тогава установих, че от работата, която така се пропиваше в мен, и която вече толкова мразех, може да излезе нещо красиво.  Започнало като невинен разговор, продължило  години наред. Забулено в странни тайни и мрачни кътчета, нашето шантаво приятелство, съществува и до ден днешен. Ти си човек. Запазил детското в себе си.  Тогава трудно можех да предположа, че ти си на възрастта, на която съм аз сега. Разбирахме се по странен начин. С погледи. С полуизречения. И с глупави шеги.  Една вечер някой извика името ти под прозореца. Същия този прозорец, който ползвах за вход към сградата. За да заобиколя лошите хора на портала. Сещам се, какви изпепеляващи погледи ми мятахте със съквартирантките ти тогава.  Толкова много искам да кажа за теб. Но думите трудно биха го описали. Бих казал, че би било невъзможно.  Най-красноречивото нещо на света е, как взе котето. Габи е щастлива бившо бяла котка. (: А ти си вече си г-жа, която ми дължи торта. Някога.  Някъде. Някак. (:

Leave a Reply