Нашата луна

Author: NeMo  |  Category: Опитвам се да пиша ;)

Тъмна и ясна нощ. Осветена само от няколко звезди. Провирайки се бавно в мрака към греховната ти светлина все по-добре осъзнавам, че  отчаяно се нуждая от теб.  Когато те видях там, застанала. Гледаща в нищото. Казах си- Виж, това  е жената на живота ми. Какво правя? Къде отивам? Всичко ме води към теб. Всички пътища започват в нощта. И свършват под безлунните звезди,  хврърлящи загадъчната си светлина върху красивите ти, измъчени черти. Заставайки с каменно изражение срещу теб. Ти така и не знаеш каква дива душевна борба водя. В мен бушуват стихии.  Огнени. Адови. Грешни. Ти ме поглеждаш.  И бавно се усмихваш.  “Красива си”, помисям си.  “Здравей”, казвам ти.  Гледаме се. С интерес. Сякаш се виждаме за пръв път. Дълга и тъмна коса. Дълбоки и цветни очи.  Малка и пъстра ръка.  Една танцуваща тайна е заложена в нас. Две тъмни сенки, бавно потъват в нощта.  Ето я. Току що изгря нашата луна.

Leave a Reply