Осем

Author: NeMo  |  Category: Обща каТегория

Самотна лодка се носи по мрачната Река.  Около нея отчаяно се мъчи да пробие лъч светлина, идващ от стар, опушен фенер. На лодката има студен човек, търсещ горещата ръка на нещо в което вярва. Той знае, че тази ръка ще се появи някога. Някак си. По вълшебен начин. И това го кара да диша. А малко по-надолу до ушите долита нежният, апокалитичният тътен на безкраен и  див  водопад, пропит с душите на изгубените. Той е гладен. Храни се с глупави надежди, красиви мечти, и всичките заблуди, които те карат да се усмихнеш.  Защото в живота няма усмивки.Има само Река.

Leave a Reply