ченца…

Author: NeMo  |  Category: Опитвам се да пиша ;)

Имаше някога една клетка, която висеше на един простор. В клетката имаше две красиви, малки птиченца, които всеки ден огласяха света със своите весели песни. Всеки, който ги чуеше, за миг забравяше тревогите си, и се заслушваше в тази приказка. И се усмихваше. И после продължаваше по пътя си с нова искра.

Никой обаче не си даваше сметка, че в действителност песента беше жална. И защо ли да си даваме? Когато чуем птиче, винаги се сещаме за нещо весело. Така са ни програмирали годините.  А тези две птиченца, не пееха. Те плачеха. Плачеха за това, че бяха в затвор. Плачеха за това, че не можеха да летят като другите птиченца, а само подскачаха от пръчица на пръчица. Плачеха за това, че никога няма да могат да си свият гнездо, и да отгледат други малки птиченца.  Плачеха за несбъднатите мечти, и скритите копнежи за… има ли значение всъщност? Дали някого го интересуват две бедни, малки и затворени птиченца?

Имаше някога една клетка, чиято вратичка беше забравена отворена от едно малко момиченце. А долу в нощта безшумен и тих,  лукаво се облизваше старият котак.  Техният първи и последен полет…

Leave a Reply