От десети септември 2008-ма година минаха точно седем години и един ден.
От пети януари 2015-та минаха точно осем месеца и 6 дни.
Мисля, че никога не съм имал толкова голяма пауза.
Бях стигнал до извод, че блогът е отживелица. И че може би съм го надраснал.
Но се оказа, че нито едното е вярно, нито другото. Всъщност, да се върна ме вдъхнови един поуст на Исси от… юни. Тя е малко по-редовна от мен. Пише поне веднъж на два месеца. ;> Спомних си, когато започваше поустовете със: “Здравей, Жълт”.
И ми стана някакво такова мило.
После си казах, я да видим какво прави Иив?
И открих доста по-нередовен човек от мен!
Следващата ми идея беше да преслушам бате ви Алексей.
И нали така попданах на статията за затвора…
И накрая стана едно таова- Е-би-му ма-ма-та.
Едно време имах доста по-активен блогрол!
Нищо, няма значение. Имам някои възмутени идеи за статии, но съм притиснат доста от времето. За сега ви трябва да знаете, че промени почти липсват. Музика=Pink Floyd,Queen, Guns. Съдбата не съществува. А да се разхождаш под дъжда е отпускащо. *Поглежда навън*
Мда. Мисля, че отивам на разходка под дъжда. Трябват ми нови обуща! Есента дойде.
P.S. - Взех си нова кола! Казва се бай Киро.
P.S.2 - Не съм се отрекъл от кака Сийка!