Author: NeMo  |  Category: Обща каТегория

От няколко дни не спя в стаята си. Настаних се на дивана в кухнята.  Уж за добро. И всичко щеш да е перфектно, ако не се чуваха по цяла нощ някакви супер странни и абсурдни шумове от терасата. Все едно някой се разхожда. Или пък хлопа по стъклото. И като стана да огледам - нищо. Тъпа работа.Попринцип го отдавам на хладилника, който се намира там. И все пак иди обясни на спящ човек, че тъпият стар хладилник има кофти компресор, който при въртене създава вибрации, тресящи стъклото. Та, тая сутрин се събудих в 5 без 15 от нов абсурд - вентилаторът на лаптопо каза излитаааааааааааааааааааааааам. Въздъхнах си тежко. ОСъзнах от колко време не съм се прал, защото дрехите ми са… някъде си из всичките дивотии, сетих се за поредната кучка, която ме прецака, вентилаторът започна да шуми все по-силно и по-силно… (както Тунитка казва- вече направо излетя). И след това, като пич си изядох едно шоколад и осъзнах колко по-зле може да бъдат нещата. И се сетих за най-възвишеното нещо на света. За нещо, което имах преди години. И което само най-отбрани хора могат да притежават. Реших, че го искам отново… Чисти чорапи.

Нужни ми бяха само прах, леген и всичката смелост на света.

Или пък лев и петдесет + магазин за чорапи.

Отивам да се изкъпя, а след това отново ще отворя този лаптоп.

Ми писна вече на всеки два месеца да го разглабям основно. Дразнещо е.